Алена навлажни устни.
— Аз не мога… не мога.
— Трябва. Хвърли зара, като реши да се гмурнеш. Сега се оправяме с жребия, който ни се падна.
— Е, жребият можеше да е доста по-добър, ако ти не беше гол и не беше ме… опипвал във водата! И не жадуваше да развратничиш с вдовицата Трехорн!
Точно в този момент вратата се отвори. Жена с прошарена коса, с ококорени от шок меки кафяви очи, пухкави розови бузи, които сега бяха почервенели като череши, се втренчи в Алена ужасена. Думата развратничиш сякаш висеше във въздуха.
— Мисис Дауд! — рече Иън жизнерадостно.
На Алена й се щеше още веднъж да потъне в кристалната вода на вира, който бе останал зад гърба й. Очевидно бе казала думата развратничиш твърде високо.
Мисис Дауд се поклони на Алена, но не реагира по друг начин на чутото. Тя се обърна към Иън с удоволствие, а гласът й само леко потрепна.
— Виж ти, Иън, каква изненада, влизайте. Толкова съжаляваме, че пропуснахме празненството на баща ти…
— Аз доста се радвам, че е така и ще обясня причината за това на вас и на преподобния, ако ми позволите.
— Разбира се, разбира се. Кажи на… младата дама да влезе.
Алена се намръщи. Репутацията й със сигурност бе поела надолу.
Но тя бързо откри, че мисис Дауд е добра жена, а преподобният Дауд също е мил човек — толкова слаб, колкото дебела бе жена му, с блестящи, дяволити сини очи, които сякаш се радваха на идеята за тайна венчавка. Описанието на Иън за случилото се бе толкова сериозно и близко до истината, че самата Алена се изненада от привидната тактичност, която демонстрира той, като обясняваше нейната роля в станалото. Тя просто попаднала на красив вир и била неустоимо изкушена и, призна Иън, неговата роля в случая не била съвсем невинна, но сега…
— Сега — рече преподобният Дауд съвсем просто — нещата трябва да се поправят.
Погледът, който отправи към Алена, бе съвсем любезен.
— Ще докарам девера си тук. Той малко недовижда, но слухът му е добър. Ще стане за свидетел — заяви мисис Дауд решително. — Харолд, ти трябва веднага да ожениш тези млади хора.
Преподобният Харолд Дауд взе ръцете на Алена и й отправи изкривена полуусмивка.
— Значи брак, млада госпожице. Едно е мъж да те накара да го сториш, а съвсем друго, ако е работа на дявола! — той й смигна в посока на Иън.
— Аз я накарах, преподобни — рече Иън.
— Все едно — промърмори отчето весело. — Ами тогава да ида да взема молитвеника си…
Той излезе бавно. Мисис Дауд бе отишла да доведе девера си. Внезапно Иън хвана брадичката на Алена и я повдигна по начин, който не бе никак грижовен.
— Съжалявам, че Питър О’Нийл те е наранил и измамил. Не знам какво се е случило между вас и съжалявам още повече, ако все още си влюбена в него. Обаче помни, че от този ден нататък всичко свършва.
— Имаше…
— И мадам, ако някога решиш да ми изневериш с някой друг, да знаеш, че ще ти одера кожата от гърба, преди да те удуша.
Изненадана от внезапната ярост на атаката му, Алена откри, че отново е едновременно наранена и вбесена. Иън Макензи и проклетото му чувство за дълг! Той си мислеше, че е спала с Питър О’Нийл и въпреки това щеше да се ожени за нея, защото така трябваше да постъпи.
Нито един уважаван мъж няма да се ожени за нея… така бе казал Питър. Но ето го Иън Макензи. В известен смисъл нямаше търпение да види лицето на Питър.
Само че… тя не можеше да се ожени за него.
— Ти си чудовище, ти си самият дявол, Иън, и аз просто не мога да направя това! Ами ти? Всички тези заплахи, които ми отправяш…
— Но, Алена, аз винаги съм съзнавал дълга си.
— А нима аз не съм? Как може да знаеш, как изобщо можеш да знаеш нещо за мен, как смееш да мислиш, че…
— Ние сме тук, защото аз попаднах на чисто голото ти тяло в един вир посред бял ден — напомни й той сухо.
Страните й осезаемо поруменяха.
— Ти…
Шепотът му внезапно се превърна в яростен дъх до ухото й:
— Предупредена си, Алена!
— Ти си предупреден! — прошепна тя ядно в отговор. — Ти си причина за това — помни, че това е само шарада.
— Шарада ли? Ние сме тук, Алена, защото всичко е абсолютно реално, по дяволите!
— Тук сме, защото ти… — започна Алена, но бързо млъкна, когато преподобният Дауд се приближи.
— Иън, Алена, готови ли сме? Първо трябва да се попълнят няколко официални документа и да се подпишат — рече преподобният Дауд и им направи знак да се доближат до бюрото му от черешово дърво.
Да се омъжи за него, само да се омъжи за него! каза си тя. Той нямаше да й остави никакъв друг избор. Тя щеше да има удовлетворението да покаже на Питър, че е глупак, че я е изгубил по най-глупавата причина. Иън се връщаше във войската, тя можеше да продължи да живее както преди, само дето щеше да е съпруга на Иън Макензи.