Ръката му остана на гърба й и той усети как гръбнакът й се изопва. Добре. И двамата щяха да имат нужда от здрав гръб, за да изкарат тази нощ.
— Иън!
Брат му Джулиън, по-малък от него с малко повече от година и почти негов близнак на външен вид, внезапно пристъпи напред, за да го посрещне. Прегърнаха се сърдечно. Като се отдръпнаха, Иън се намръщи, забелязал дяволит проблясък в очите на Джулиън.
Каквото и да се бе случило, брат му естествено възнамеряваше да го измъчва насаме. Пред другите Джулиън щеше да застане на негова страна и да прати по дяволите всички, които застанат помежду им.
Иън не обърна внимание на продължителната тишина в стаята и погледите, приковани в него, докато много от гостите на Симарон чакаха с напрегнато и радостно очакване взрива, който щеше да последва заради скандалната клюка, която се носеше от уста на уста през последните няколко часа.
Иън заговори, като отвърна разпалено на поздрава на брат си, без да обръща внимание на останалата част от стаята.
— Джулиън, радвам се да те видя. Нали познаваш Алена…
— Разбира се, как иначе? — рече Джулиън, а гласът му бе дрезгав от възхита, докато се навеждаше над ръката й, за да я целуне. — Алена, станала си най-пленителната жена в целия щат.
Гласът на Джулиън не бе висок, но се чу добре — каквато бе и целта му.
Алена промърмори „благодаря.“ Тя бе много скована и Иън забеляза, че гледа баща си и видя болката в очите й. Джулиън пристъпи по-близо до брат си.
— Дай ми инструкции, Иън. Аз ще ги следвам.
— Накарай проклетите музиканти да засвирят отново — предложи Иън тихо. — И… кажи на татко, че съжалявам за притесненията, които може да съм му причинил и че трябва да го помоля да ме разбере и да приеме благосклонно това, което възнамерявам да направя. Ще му обясня всичко веднага щом успея да стигна до него.
Джулиън се поклони сякаш той, както много други в стаята, е бил толкова захласнат от появата на Иън с Алена, че не е забелязал спирането на музиката. Устните му леко се извиха и Иън съзнаваше, че брат му няма търпение да узнае защо баща му трябва да е благосклонен към него.
Ала Джулиън се обърна, улови погледа на главния цигулар и повдигна въпросително ръка. Цигуларят побърза да се съобрази с намека от страна на един от синовете в дома.
Сладките, мелодични звуци на валс внезапно отново изпълниха стаята. Иън се поклони на Алена и я понесе в танц. Тя се движеше доста умело с него — толкова естествено грациозна по земята, колкото бе и във водата. Малката й брадичка бе вирната; златистите й котешки очи блестяха.
— Всички са ни зяпнали. Какво правим тук? Бедният ми баща…
— Бедният ти баща ще е добре. Смей се, усмихвай се, преструвай се, че се забавляваш. Клюкарите скоро ще си получат заслуженото.
— Така ли? Чуй! Те говорят толкова високо, дори не ги е грижа, че чуваме.
Докато танцуваха, Иън откри, че се усмихва с неподправено веселие. Като се движеха из стаята, те действително чуваха откъслечни реплики от трескаво прошепнати разговори.
— Имат дързостта да пристигнат тук заедно — каза една стара жена.
— Каква наглост! — отвърна събеседникът й.
— Като е живяла в такава дива земя, тя естествено е била възпитана като диваците… — това дойде от една млада майка от Тампа.
— Бедната съпруга на Теди умря — додаде мъжът й.
— Тя е уличница — чу се от една стара грозна вещица, която Иън бе уверен, че дори не познава.
— Но Иън да се държи така, при това в бащината си къща!
— Говореше се за скорошна сватба между Иън и дъщерята на някакъв полковник, — прибави млад войник.
— Тя омагьосва мъжете… — рече една ревнива стара прислужница с много голям нос.
— Ама баща й просто трябва да го спре, да направи нещо! — каза друг възрастен човек, пенсиониран военен от Тампа.
— Това е направо ужасно! — призна една матрона на оплешивяващия си партньор. Тя улови погледа на Иън върху себе си, изчерви се, но го изгледа в отговор за няколко секунди, преди да сведе очи. — Представи си само, семейство Макензи от Симарон въвлечено в толкова отвратителна случка! — рече тя с шумно сумтене, докато се отдалечиха, танцувайки.
Иън видя, че брат му е стигнал до Джарет и Тара и е предал съобщението. Кимна едва забележимо на брат си, който веднага дешифрира жеста. Бързо се придвижи през стаята, като се промъкваше между танцьорите, за да достигне отново до Иън.
— Може ли? — попита той любезно Алена.
Златистите й очи докоснаха тези на Иън, но с готовност се прехвърли в ръцете на Джулиън.
Може би с прекалена готовност, помисли си Иън раздразнено. Но бързо отиде до масата с пунша, където стояха родителите му с Теди Макман. Той знаеше, че бръмченето на клюките из стаята растеше, докато той се обърна към майка си, баща си и Теди, но го стори с тих глас. Изобщо нямаше намерение да налива масло в огъня.