— Татко, майко, доктор Макман, тази вечер искам да направя едно съобщение и да помоля всички вас да подкрепите мен — и дъщеря ви, сър — обърна се той към Теди. — Не се съмнявам, че вече сте чули клюката, предназначена за ушите ви и се моля вярата ви в Алена и в мен да ви е позволила да запазите доверие в нас въпреки всичко.
Иън бе изненадан да види, че майка му изглеждаше по-скоро весела, отколкото разгневена.
— Виж, Теди — увери тя Макман, като го хвана под ръка, — казах ти, че тези злобни слухове не може да са верни. Макар че съм доста любопитна да видя как синът ми ще ги разсее.
Теди Макман бе слаб, среден на ръст, с глава, покрита с белоснежни коси и светли, грижовни очи. Той огледа Иън, после протегна длан и хвана ръката му.
— Тя е всичко, което имам, Иън. През всичките тези години, откакто превърнах този щат в свой дом, съм получавал от семейство Макензи единствено почтено отношение. Вярвам ти, както изглежда ти вярва и дъщеря ми.
Иън погледна към баща си. Джарет не изглеждаше развеселен. Бе угрижен. Скръстил ръце пред гърдите си, той се наведе към сина си и заговори с него на четири очи.
— Дамата ли те прелъсти във вира? Или ти прелъсти нея? Истина ли са слуховете? — попита той тихо.
— Никой не бе прелъстен, татко — отвърна честно Иън. — Стана случайно.
— Мъжете могат да надживеят такива случайности. Мис Макман е унищожена. Ти разбираш това. Теди Макман стои тук, сърцето му се къса, убеден, че е провалил живота на дъщеря си, като е живял в уединение на острова, за да следва призванието си.
— Ако ми напомняш, че има само един почтен изход от трудност, причинена от злобни клюки, уверявам те, татко, че съм погрижил за това. — Той се поколеба, зарадван, че още не бе намерил сгода да говори с баща си и че изобщо не е споменавал за намеренията си да се ожени за дъщерята на полковника, Риса Магий. — Татко, Алена и аз вече се оженихме.
Като чу това, Джарет зяпна, веждите му се вдигнаха нагоре, а гарвановочерните му очи внимателно прецениха сина му. Каквито и да бяха мислите му по въпроса, той нямаше да ги изрази.
— Ще ти дам възможност да говориш с Теди Макман, не ми се ще да видя как получава сърдечен удар, като се разкрие тази изненада пред всички в стаята. Ще помоля музикантите да си починат, за да направиш съобщението, когато сметнеш за редно.
Джарет се отдръпна от сина си. Иън се обърна към Теди Макман, който го гледаше с очите на човек, който е бил ударен — но все още е решен да потърси добро в нападателя си.
— Мистър Макман, вие заслужавате нещо много по-добро от мен, но мисля че сега е най-подходящият случай да ви уведомя, че ние с Алена… се оженихме.
Теди се загледа в него безизразно.
Тара Макензи, застанала отстрани на Теди, зяпна.
— Съжалявам, майко — промърмори Иън бързо.
— Оженили сте се? — попита Теди. — Но как е възможно? Кога сте сключили този брак? Дъщеря ми не крие нищо от мен…
— Вие имате право да анулирате сватбата, сър, ако пожелаете — рече му Иън.
Теди поклати глава.
— Никога няма да откажа на Алена това, което иска тя. Просто съм… слисан.
Музикантите отново спряха да свирят. Джарет Макензи стоеше на повдигнатия подиум в далечния край на коридора.
— Дами и господа, бих искал да помоля за вашето внимание за няколко минути. Изглежда, че тази вечер ще чуем още едно съобщение и то е свързано с дома ми. Ще предоставя на сина си честта да го оповести.
Иън се обърна и видя къде стои Джулиън с Алена. Той мина през тълпата, която почтително се отдръпна, за да му направи път. След това взе ръката на Алена и се качи на подиума с нея.
— Приятели, уважаеми гости — започна той, като огледа стаята, а очите му се спираха на много от тези, които злословеха по техен адрес. — Обстоятелствата ме принудиха да известя нещо, което възнамерявах да споделя най-напред лично с родителите си — рече той огорчено. — Но тъй като се боя, че моето нетърпение да бъда с жената, която обичам, бе разкрито преждевременно, аз трябва да споделя нашето щастие и с всички вас, събрани тук тази вечер. Дами и господа, представям ви жена ми Алена Мак… ензи.
Стаята ахна. Последва смаян шепот и облекчен смях, когато тези приятели, които се възмущаваха от морала на наследника на Симарон и дъщерята на ботаника се увериха, че всичко е наред.
— Но, но… кога стана тази сватба? Искаш да кажеш, че родителите ти не са знаели нищо?
Иън хвърли поглед към другия край на стаята и разпозна сладкия, загрижен женски глас на Лавиния.