Но сега тя бе женена. В рода Макензи.
Братовчедка му Сидни, приятелка на Алена от рождение, изглеждаше особено радостна от случилото се, макар и озадачена. Той усещаше погледа й върху себе си през цялото време. Изгледа я на свой ред, а после забеляза, че Питър също я наблюдаваше през цялата вечер, сякаш имаше намерение да я хване насаме.
Сидни Макензи бе изумителна. Висока и слаба, тя имаше изумруденозелените очи на майка си и гарвановочерната коса на баща си. Джеймс Макензи бе мулат семинол и индианската му кръв бе стигнала до Сидни по начин, който я правеше екзотично красива. Очите й бяха наследени от бялата й кръв, косата й бе семинолска — гъста, лъскава, права. Кожата й бе съвършена, златиста. Ако Питър О’Нийл се доближеше до братовчедка му тази вечер, Иън щеше да го набоде на шиш.
Той си пое дълбоко дъх. Едва успяваше да мисли по цивилизован, разумен начин.
Алена Макман му бе причинила това.
Алена Макензи. Той се бе оженил за нея. Внезапно се почувства изтощен.
— Иън? — той се обърна и видя майка си пред себе си, а погледът й не издаваше нищо от мислите й. — Поради разстоянието до дома им, Алена и Теди щяха да останат да пренощуват тук дори преди… твоето съобщение. Лили се е погрижила нещата на Алена да се изнесат от гостната, където щеше да нощува заедно с още няколко други млади дами, и да се преместят в твоята стая.
За момент той се взря с безизразен поглед в майка си.
— Аха.
Тя почервеня, а сините й очи внимателно го изучаваха.
— Иън, женени ли сте? — попита го тя меко.
— Да, майко. Женени сме.
— Ами тогава ще искаш жена ти да е при теб.
Жена му… при него. Част от неговия свят.
Той не знаеше дали наистина иска да е при него. Но със сигурност я желаеше.
Брак… толкова висока цена за желанието!
Ами животът, ами утрешният ден? Ами дъщерята на полковника и животът, който си бе представял, че ще води?
Той пое дълбоко въздух.
— Майко, наистина съжалявам…
— Не съжалявай, Иън. Живееш живота си по начин, с който се гордеем, вярваме на решенията ти. Освен това — промълви тя — може би един ден ще ти кажа как се оженихме ние с баща ти. Булката е красива. Джулиън е прав. Тя действително се е превърнала в една от най-красивите млади жени, които съм виждала.
— Наистина е прекрасна — промълви Иън. Не добави, че е леконравна, безразсъдна и буйна.
Майка му го целуна по бузата и се отдалечи. Той се обърна и се намери отново пред Теди Макман. Теди го изучаваше с меките си, доверчиви сини очи и Иън с раздразнение откри, че изпитва угризения на съвестта.
— Сър, аз имам документи, че сме законно женени — рече той.
Теди кимна сериозно.
— Макензи, не съм съвсем сигурен какво е станало и честно казано не искам да знам. Признавам, че… — той се поколеба — обичам дъщеря си. Бих дал живота си за нея. Боя се, че любовта ми ме е накарала да я разглезя и Алена винаги е правила това, което иска. Тя язди, стреля, дуелира се, плува… Благодарен съм, че е намерила теб, Макензи. Понеже лесно може да води някой по-слабохарактерен мъж за носа. Бог да те поживи, синко! — рече Теди и отново се смеси с тълпата, може би в търсене на дъщеря си. „Къде е тя?“, запита се Иън. После я видя. Беше с Тара и бе пребледняла. Вероятно току-що бе научила, че я местят в стаята на Иън в Симарон Хол.
— Иън!
Той се извърна. Брат му Джулиън и братовчедите му Джером и Брент бяха наредени пред него. Джулиън носеше една бутилка от най-доброто уиски на баща си.
— Ако гледаш по-внимателно, брат ми, ще забележиш, че гостите на Симарон вече си тръгват, а повечето от тези, които остават, вече са се качили по стаите си — рече Джулиън.
— Преди нощта да напредне още повече, ние от рода Макензи искаме да вдигнем наздравица с теб! — каза му Джером сериозно. Подобно на Сидни, синовете на Джеймс издаваха смесената си бяло-индианска кръв по изумителен начин. Джером имаше тъмнокобалтови очи като на Иън, изсечени, бронзови черти и малко кестеняв оттенък на тъмната си коса. Брент бе зеленоок с гъста, тежка семинолска коса — толкова тъмна, че сякаш блестеше в синьо-черни тонове. Всички бяха почти еднакви на ръст, над метър и осемдесет, и с подобно телосложение. Джером бе учил машиностроене и корабостроене, а Брент бе завършил медицинско училище с Джулиън.
— Първият от нашето поколение на рода Макензи, който се ожени, приятелю — рече Брент. — Е, като не броим Дженифър.
— И при това за Алена, колко интересно — добави Джером.
— Елате с мен навън, на верандата — подкани ги Джулиън шепнешком. — Това е тост само за рода Макензи.