Иън им позволи да го замъкнат навън. Те не останаха на верандата, а тръгнаха през ливадата, доста далеч от къщата, като си предаваха бутилката уиски един на друг, докато каретите напускаха Симарон.
— Значи се ожени за нашата Алена, при това без никой от нас да узнае! — рече Джером, като го погледна изпитателно.
— Добре, скъпи мои близки, женен съм от няколко дълги часа. Случи се, защото младата дама изглежда бягаше от нещастна ситуация. Май вярваше, че Питър О’Нийл е възнамерявал да се ожени за нея, а не за Елзи Фич — рече Иън.
— Ще го удуша — заяви Джером мрачно.
— Не, ако стане нужда, аз сам ще се погрижа за него. Нищо не се случи във вира, но тъй като никой освен семейството ми и Теди не би повярвал на истината, аз реших, че ще е най-добре да се оженим набързо.
— А! — възкликнаха в един глас брат му и братовчедите му, вторачени в него.
— Ама наистина ли е… законно? — попита Джером.
— Преподобният Дауд ни венча.
— Съвсем законно е — промълви Джулиън. — Но каква странна ситуация. Последния път, когато те видях, в живота ти имаше някаква дъщеря на полковник.
— А имаше и слухове за Алена, естествено, и аз бях останал с впечатлението, че… — започна Брент, но веднага се спря.
— Че в живота й има друг? — попита Иън остро.
— Сидни си мислеше, че Алена очаква скоро да се ожени за някой друг и че е влю… се интересува от някого. Сигурно е бил Питър О’Нийл. Е, с това е свършено — рече Брент бързо. — Вижте, вижте къщата. Угасят фенерите. Иън, трябва да се прибираш.
Иън си взе обратно бутилката уиски.
— Трябва наистина.
Той се качи по стълбите и тръгна по коридора към стаята си. Поколеба се. Имаше чувството, че тялото му се е превърнало в едно мъчително пулсиране, осъзна, че това е звукът на сърцето му и че изгарящата топлина на уискито бе останало електрически около него. Той бутна вратата и се спря.
Всички лампи в стаята бяха изгасени, но някой бе стъкнал огън. Отвън нахлуваше лунна светлина. Достатъчно, за да види, че булката е свита на кълбо в далечната страна на леглото. Всъщност бе толкова свита и толкова на ръба, че и най-лекият полъх на вятъра щеше да я събори на пода.
Той усети раздразнение и едновременно с това нестихващия нож на желанието, което тя толкова лесно можеше да събуди. Отиде до мястото, където лежеше тя и я погледна на лунната светлина. Очите й бяха затворени, страните й — навлажнени от сълзи. Изглеждаше млада. Като ангел. Той усети съчувствие, докато се чудеше дали тя е плакала за изгубената си любов.
Протегна ръка, за да я докосне. Очите й се отвориха; тя не го беше чула да влиза в стаята. Луната я освети: лицето й изглеждаше много нежно, а очите й — два кръга от светещо злато. Устните й се разтрепериха и от тях излезе само един задавен вопъл.
— Моля те…
Той се отдръпна, боеше се от смута, който бушуваше в него, убеден, че трябва или да я разтърси и да упражни насилие над нея, или да излезе от стаята. Той отиде до балконските прозорци и се спря там, а напрежението му причини болка от главата до петите. Чу я да въздъхва облекчено. Да не мислеше, че той си тръгва?
Иън седна в големия кожен фотьойл зад бюрото и сложи до краката си бутилката уиски, която носеше. Облегна се и притвори очи, като гледаше играта на пламъците в огъня и отново се прокле за безразсъдството си до вира и реши сега да остане тук. Имаше жена, която не бе възнамерявал да вземе. Тя не искаше съпруг, или поне не искаше него. Но наистина бе глупачка, ако си мислеше, че той ще прекара всичките си години като целомъдрен съпруг, само защото тя е решила да спечели сърцето на друг.
Намръщи се, седнал абсолютно неподвижно.
Тя се надигна. Измъкна се от леглото. Нощницата й бе с цвят на слонова кост, красиво украсена с дантела. Прозрачна. Тя я покри с подобна роба, която лежеше в долния край на леглото. Боса, с почти безшумни движения, тя се доближи до мястото, където стоеше той и го погледна. Явно го мислеше за заспал.
Наведе се и вдигна бутилката. Той чу презрителното й изсумтяване. Алена сложи бутилката на бюрото и излезе на балкона.
Той й остави една секунда, а после тихо се изправи на крака. После я последва.
Нямаше я на балкона. Той го обходи с поглед от единия до другия край.
Не беше и на моравата. Беше се спуснала по решетката за рози и прекосяваше моравата към гората.
— По дяволите, какво е намислила? — промълви той на глас. Прехвърли тялото си през перилото и сам се хвана за решетката, слизайки по нея. Тя нямаше никаква представа, че я следват. Той се движеше на двайсет крачки зад нея, докато тя подтичваше по пътеката, водеща до вира. Иън се спря зад един дъб, докато тя стоеше в средата на поляната, загледана във водата.