Дънерът се разклати, той изгуби равновесие и падна по гръб. Тя скочи върху разпилените парчета дърво, уверена в победата си, но точно като стигна до него, той направи невероятен скок и се изправи на крака, удряйки сабята й с безмилостен удар, който щеше да счупи ръката й, ако инстинктивно не бе пуснала вибриращата дръжка.
Алена се вгледа в дълбокото, проклето синьо на очите му. Канеше се да направи отчаян скок към сабята си. Неговата внезапно се заби в земята пред нея и острието потъна в земята по начин, който я накара да замръзне на място.
Тя остана съвсем неподвижна, когато той стигна до нея и измъкна оръжието си от земята. Вдигна отново сабята към нея и подпря края й под брадичката й.
— Мадам, предавате ли се?
Тя отказа да отговори, после остро си пое въздух при внезапното проблясване на оръжието му. Ала острието не докосна плътта й. Само повдигна плата от дясното й рамо. Тя усети как меката й ефирна дреха се свлича от дясната й страна… Наложи си да не мърда. Второ проблясване на сабята му вдигна нощницата от лявото й рамо. Със срязани дантелени връзки цялата копринена роба се свлече в краката й и тя стоеше гола на лунната светлина, извърната с лице към него.
Той я изгледа отгоре до долу. Оценяваше я, а погледът му бе изумително безстрастен. Наведе се над дръжката на сабята си.
— Победена си.
— Победена ли, — никога, Иън. Ти само изби сабята ми.
— Победена си и трябва да разбереш, че можеш да бъдеш победена. Ако ще се дуелираш, трябва да изпълняваш уговорките. А, да, уговорките. Мисля, че трябваше да ме прелъстиш.
Бризът стана много студен, тя гореше насреща му. Спомни си усещането за ръцете му, устните му…
— Да те прелъстя ли? За това не сме се уговаряли!
Той се ухили на тревогата й.
Тя навлажни устни.
— По-скоро ще умра, отколкото да се опитам да те прелъстя, Иън Макензи — рече тя, без да обръща внимание на обстоятелствата. Стоеше пред него гола и най-вероятно той бе убеден, че е успяла някак да си уреди среща с Питър. Може би щеше да е най-добре да обуздае гнева си и да се уповава на нещо друго освен яростта, която толкова лесно предизвикваше в него. Тя смекчи тона си:
— Изобщо не се държиш като джентълмен.
— Нима, скъпа ми съпруго? — тъмните му вежди подскочиха. — Е, запомни: ако ти се държеше като дама, сега нямаше да стоим тук. Хмм, нека помисля за момент… Не. Не, истина е. Все още не съм те виждал да се държиш като дама.
— Трябва да ти ударят няколко камшика, Макензи — сряза го тя. Така й се щеше да замахне към него. Чувстваше се толкова абсурдно изложена на показ, гола и облъхвана от вятъра, опитваше се да не помръдва и да не трепери, да охлади горещината, която пламтеше в нея толкова бурно. Няма да се остави да бъде засрамена, и въпреки това се тресеше…
Чакаща…
Докосването му.
— На мен ли трябва да ми ударят няколко камшика? За какво? — попита той любезно.
— За престъпно гаднярство! А сега наистина е много късно. Трябва да се връщаме в къщата — отвърна му тя бързо. Протегна ръка към дрехата си. Върхът на сабята му се заби в плата и го прикова към земята. Тя бавно вдигна поглед към твърдата синя тъмнина на очите му.
— Не мисля, че е така — рече той. — Ти обичаш да си гола край вода и мразиш къщата и стаята ми. Така че ще си стоим тук.
Тя не можеше да говори, не можеше да помръдне и внезапно изпита силен страх от намеренията му, при все че трепереше от огъня и очакването. Не можеше да понася това повече. Реши да остави роклята си и просто да бяга, но в мига, в който скочи на крака, той я хвана за ръката, завъртя я и я повали. Тя падна по гръб на хладната земя, задъхана, вперила поглед в очите му.
Палецът му се придвижи по меката линия на бузата й.
— Аз спечелих, ти загуби.
— Когато се биеш, за да спасиш честта си, сър, биеш се докрай.
— Но ти се предаде.
— Не съм, ти само отне оръжието ми.
— Понякога е най-мъдро да приемеш поражението.
— Отказвам да бъда победена.
— Добре тогава, приеми го по следния начин: пленените в бой трябва да приемат условията на победителя.
Тя започна да спори, но от устните й не излезе нито дума, защото устата му се впи в нейната с настойчивост, която едновременно я разяри и възбуди. Натискът на тялото му я притисна към земята. Тя ясно усети грубата вълна на униформата му върху плътта си и мекия сладникав мускусен аромат на тревата под нея. Но повече от всичко усещаше горещия огън на устата му, бурната настойчивост на езика му, който нападаше и милваше, брутален, чувствен, престъпен, ласкателен, отново галещ…