След това ръката му обгърна гърдата й с палец върху зърното. Тя се извиваше от заплашителния пламък, който сякаш минаваше като стрела през нея, изгаряйки я в точките, където той я докосва. Устата му покри тялото й с топлина; докосването на гърдите й я изгаряше и навлизаше като спирала някъде дълбоко в нея.
Тя се бореше да си поеме дъх и впи пръсти в косата му, когато устата му остави нейната, за да засмуче зърното й там, където го бе възбуждал палецът. Опита се да протестира, но умът й не я слушаше и тя продължи единствено да възкликва, да се извива и да се гърчи, като дърпаше гъстата му черна коса, осъзнала с изненада, че дори това докосване с върха на пръстите й се струваше странно чувствено. Ръката му се плъзна бавно по тялото й, помилва заобления хълбок. Пъхна се между двамата, а после между краката й. Натискът на палеца му се плъзна интимно надолу през триъгълника от руси косми, като я разкъсваше и галеше най-чувствените и интимни женски части.
Тя се напрегна като лък, а в гърлото й се оформи вик. Устата му се впи в нейната с плашеща жар и страст. Тя осъзна, че не е започнала да оценява силата му до този момент, когато лежеше заклещена под него, осъзна, че всяко негово движение не е водено единствено от страст.
Притисна дланите си срещу твърдите му гърди, но тежестта му бе толкова голяма, че той дори не почувства съпротивата й. А тя не можеше и да извика, понеже целувката му поглъщаше думите й. Тя отново се заизвива, пламтяща, изгаряща от чувственост, и въпреки това — диво решена да избяга от заплашителния натиск на тялото му. Коленете й бяха разделени от внезапно ловко движение. Гърдите и краката му оставаха покрити с вълна, а хълбоците му бяха голи. Тя усети ръката и члена му да се търкат в нея. Почувства силна тръпка да полазва през тялото й. Той проникна в нея с един единствен гладък тласък, който бе толкова режещ, че веднага разби всички бариери. Алена изобщо не извика, защото не можеше. Неволно очите й се напълниха със сълзи. Стисна клепки и изви глава настрана, докато устните му най-накрая се откъснаха от нейните. Усети, че я гледа и едновременно почувства силно парене там, където краката й се събираха. Страстно се помоли да има силата да го отхвърли от себе си. Щеше й се една гигантска птица да се спусне от небето и да го откъсне от нея — и може би същевременно да го разкъса на малки парченца. Тя го чакаше да се извини.
Той не го стори. Стоеше неподвижен и я гледаше.
Започна да се отдръпва.
Само за да потъне отново в нея. Тя яростно прехапа долната си устна, после усети ръцете му да притеглят лицето й напред. Отвори очи и срещна неговите. Още докато викаше прегракнала: „Не!“, тя се почувства някак скована от кобалтовия огън в погледа му и изопнатото напрежение на лицето му. Тя се опита да разтвори устните си, за да заговори. Но устата му отново се впи в нейната. Все така настоятелна…
Ласкаеща. Влажно топла.
Топлината на устата му сякаш бавно разпалваше паренето между бедрата й. Топлината остана, агонията започна да стихва. Тя се озова в обятията му, а ръцете му се спускаха по гърба й, галеха задника й, притегляха я по-близо до растящия бесен пулс на тласъците му в нея. Пръстите й се впиха в раменете му, а ноктите й се забиваха. Болката избледня до притъпено пулсиране. Щипенето бе отчасти мъка, отчасти удоволствие. Тя се молеше да спре, но в нея бе започнало нещо друго. Нещо, от което се нуждаеше, нещо, което бе друг вид болка. Тя мразеше докосването му, милувката му, и все пак…
Жадуваше за нея. Бе искала да избяга от нея. Сега се гърчеше и извиваше, за да я почувства, да чувства как я обзема растящата сладост.
Той сякаш бе обхванат от дива енергия, после един силен тласък го вкара толкова дълбоко в нея, че тя се разтърси от силата му. После още веднъж… и живакът на оргазма му отново я изпълни с течност, горящ огън. И почти едновременно с това той отдръпна тялото си от нея, обу униформените си панталони и легна, загледан в небето.
Разбира се, като съзряваща млада жена, тя си имаше фантазии за мъжете и жените. И любовта. И естествено те бяха свързани с Питър О’Нийл. Но никога не бяха стигали много по-далеч от красиви представи за Питър на колене, да иска ръката й, да става, за да улови устните й в блажена целувка, докато слънцето грее и птиците пеят мелодично.
Въображението й никога не бе рисувала точно тази картина — тя лежи гола в гората, а косата й е оплетена в трева и листа.
И все пак тя лежеше абсолютно неподвижна за момент, с усещане за болка и унижение, и внезапно, когато топлината на тялото му изчезна, почувства хлад.