Тежестта на тялото му, набрало инерция, лесно повали шпионина на земята.
Бяха прогизнали с морска вода и пясък. Иън възстанови равновесието си и се отдръпна от тялото под себе си и едновременно с това обърна неприятеля си с лице нагоре. Без да губи нито секунда възседна шпионина.
Мокасина бе прикован на пясъка.
Луната хвърляше силна светлина.
Дори с мократа си коса, оплетена с водорасли и премрежила лицето й, Мокасина бе екзотично красива. Нито нощта, нито водата можеха напълно да скрият проблясващото злато на косата й, а лунната светлина само помагаше да се освети уникалният цвят на очите й, толкова наситено бадемов, че цветът съвсем не бе зелен, нито кафяв, а златен почти като косата й. Миглите и веждите й бяха потъмнели като мед. Лицето й бе изящно, артистично оформено с малък прав нос, елегантни високи скули, волева четвъртита брадичка и красива, щедра уста.
Иън се отдръпна. В ума си бе подозирал това. В сърцето си бе отказвал да го повярва.
Не знаеше какво вижда тя в неговите черти в този момент, но очевидно бе достатъчно, за да се отдръпнат и последните остатъци от цвят от лицето й. И все пак в собственото си изумление тя изглежда почувства моментната му слабост при разкритието й и се възползва докрай от нея, като внезапно отскубна ръка и му нанесе сериозен удар в челюстта.
Наистина умееше да изненадва.
Тя можеше да се движи из бална зала сякаш се носи из въздуха, можеше да се усмихне и да обезоръжи и най-закоравелия войник, да го накара да се почувства, сякаш слънцето внезапно стопля лицето му. Бе миньонче и можеше да изглежда деликатна като най-нежната роза. И въпреки това той знаеше волята и силата в нежното й на вид тяло; просто ги бе забравил в яда и изумлението си.
Ударът й бе силен и добре премерен като на трениран боксьор, достатъчно силен, за да го накара да загуби равновесие и след като го удари, тя се замята и зарита като ранен алигатор, опитвайки се да се освободи от тежестта и хватката му.
Той не можеше да я пусне. Никога не би го сторил.
Мокасина си помисли, че единственото й спасение ще е да се освободи от него. Той знаеше по-добре. Сега единствената й надежда за живот бе да остане негова пленничка. Той бе научил горчивия урок, че не винаги може да спасява бунтовнически шпиони и войници от бесилото. И действително до последния си ден нямаше да забрави болката от вида на човек от собствения му род, висящ на примката на въжето. Сега терзанията живееха в него, воюваха с него. В него се разгаряше кошмар, насън и наяве, от който никога не можеше да се освободи.
Вихърът на емоциите му го завладя с огромна сила. Той хвана китките й и я тръшна отново на пясъка, доволен от силата си, накарала я да извика, когато дъхът й секна. Замряла, тя впери поглед в него — явно мислеше, че той собственоръчно ще я убие още тук, на място.
Това бе най-доброто, за което можеше да се сети.
— Значи ти си Мокасина — рече той и гневът му бе толкова силен, че думите и тялото му се разтърсиха от усилието да останат неподвижни. За да овладее надигащите се чувства, разкъсващи сърцето и душата му. Спомен, страх, ярост, болка.
И желание. Внезапно и диво. Понеже тя си оставаше Алена. Пищна, топла и жива под него. Алена с котешките й очи, усмивката, смеха, характера и… Нейното безразсъдство, преданост. Страстта й…
Към окаяната й кауза.
Думите отново излязоха от устата му в гневен изблик:
— Значи ти си Мокасина, по дяволите! Как смееш?
Тя също се тресеше, на свой ред вперила поглед в него. Заговори през посинелите си устни:
— А ти си Пантерата. Проклетата Пантера. Предател! Боже господи, това тук е Флорида! — извика тя. — Ти си предателят тука. Как смееш?
Когато гласът й утихна, Иън усети меките стъпки на хората си, които ги наобиколиха.
Сам Джоунс, дясната ръка на Иън, спря останалите. Осмината мъже, които бяха яздили с него тази вечер, всички специално подбрани от самия Иън, застинаха мълчаливи и неподвижни като стражи. Чакащи. Щяха да го последват. Каквото и да стореше.
Бяха федерални войници, предани на Съюза. Но преди това бяха предани на Иън. Бяха яздили с него много пъти. Той ги бе научил да оцеляват, опазил ги бе живи.
Само се надяваше да не разберат как трепери смъртоносната Пантера точно сега, как се бои.
За Мокасина.
Понеже знаеше какво може да се случи на шпионите. Самият той бе видял какво може да се случи.