Младите мъже край нея бяха глупаци, помисли си той. Тя си играеше с всички тях. В този момент почувства тъжно веселие, като си помисли колко мъка би могла да донесе на неговото сърце, ако не беше Риса. Ала понеже той си бе наумил да се жени за най-самоуверената и красива дъщеря на полковник Ангъс Магий, можеше с лекота да се отдръпне от тази малка чаровница и да съжалява мъжете, които ще се уловят в мрежата й. Въпреки това тя бе направо невероятна и той се канеше да скочи от Пай и да поиска да се запознаят. Но чу майка му да го вика от верандата.
Майчината радост в гласа й бе толкова голяма, че тя веднага измести за момента другата жена. Преди да стигне до верандата, Иън скочи в движение от коня си, така че се приземи право на първото стъпало. Втурна се по стълбите, награби Тара Макензи в обятията си и я завъртя на верандата.
— Ей, мамо! Липсваше ми! Ти си лъчезарна, както винаги.
Тара се засмя и запъхтяна стъпи отново на краката си, като се протегна, за да стисне с ръце бузите му и го погледна право в очите.
— Иън — рече тя засмяна, — първородният ми, моя гордост и радост! Толкова се радвам, че можа да си дойдеш днес!
— Имам три дена отпуск и още два да се върна обратно във Вашингтон, майко. — Той се поколеба и добави сериозно: — Трябва да поговоря с теб и с татко.
Тара се намръщи и Иън съжали, че е избързал с това. Майка му не бе някоя сантиментална красавица, а още по-малко наивно парниково цвете. С наближаването на средна възраст тя си оставаше красива жена. Златната й коса не бе загубила и частица от блясъка, който имаше още от детството на Иън. Тя бе слаба и изящна, идеалната стопанка за обичния Симарон на баща му. Но макар да олицетворяваше нежната южняшка женственост, нейният свят бе много по-широк. Несигурната позиция, която Макензи винаги бе заемал по семинолския въпрос във Флорида, бе накарала Тара да се интересува от политика през цялото време. Още като я погледна, Иън разбра — тя знаеше, че страната се държи косъм.
— Нещата са даже по-лоши, отколкото изглеждат, така ли? — попита тя меко.
Тя се намръщи още повече. Иън поклати глава. Подобно на много други Тара не искаше да повярва, че страната ще се раздели на две, че може да избухне война.
— Знам, че във Флорида има дива и яростна фракция. Все пак ние сме робовладелски щат и хората могат да са непреклонни, като стане въпрос за опазване на собствеността им. Но, Иън, по-здравомислещите глави не може да не надделеят.
— Не и ако изберат Линкълн за президент. Майко, знаеш какво мислят повечето от съседите ни!
— Съмнявам се, че Линкълн изобщо ще бъде включен в избирателната листа във Флорида — рече Тара. — Наистина, избирането му засега изглежда доста невероятно.
Иън сви рамене. Може би е така. Но по време на един отпуск с приятели в Илинойс той бе видял Ейбрахам Линкълн да говори и бе сигурен, че тези, които никога не са го виждали, сериозно подценяват този човек.
Иън поклати глава.
— Е, няма да е утре. До изборите няма да стане нищо, поне това е сигурно. Но въпреки това… с нетърпение очаквам вашето празненство днес, макар че демократите и витите вече са започнали да разискват този въпрос помежду си!
Внезапно тя поклати глава.
— Скоро ще сервираме чая. Бързо се поосвежи, скъпи, и слез долу. Ти си най-добрият възможен подарък за баща си. Той е като дете, което умира от нетърпение да те види.
— Джулиън и Тиа прибраха ли се вече?
— Джулиън работеше в Сейнт Августин, нали знаеш. Трябва да си дойде до довечера и ще мине през училището на Тиа, за да докара и нея. Побързай, скъпи.
— Добре.
Той я целуна по челото.
— Ей сега слизам, майко.
Иън обожаваше Симарон. Къщата бе самото съвършенство. Баща му и чичо му я бяха проектирали и построили, когато тази област навътре към реката от залива Тампа бе само пустош.
Стаята му бе изключително просторна, както и цялата къща. Леглото му бе голямо, направено от дъб, резбован в Англия, мъжествено творение с крака на лъв и крилати грифони на таблото над главата му. Цветовете бяха на наситено тъмно дърво. Персийският килим под леглото бе в блестящи сини и алени цветове, а пердетата на прозореца също бяха украсени с богата синя бродерия.
Прозорците на втория етаж всъщност се отваряха като врати, които водеха към балкона. Иън излезе и хвана парапета. Оттам погледна към земния склон, към реката на север и към потока, който се отделяше от нея, населен от речни видри и някои от най-красивите птици, населявали земята. Той леко се извърна и погледна към дълбоката борова гора на юг, заграждаща малките островчета от бяла цивилизация, изникнали тук. В далечния край на гората имаше шубрак и в този шубрак — един вир, рукнал от извори под земята. Дори през зимата тревата на поляната бе изумрудено зелена. Реката течеше наситено тъмносиня и боровете се издигаха с величествена красота към лазурно синьото небе.