— За теб е прекалено рано да ходиш на приеми — каза й той.
— Иън, не е така. Моля те, много бих искала да изляза само за няколко часа. Не съм излизала от къщата, откакто се роди бебето.
Той обърна поглед към работата си.
— Алена…
— Моля те, Иън.
— Ами Шон?
Бебето бе сериозен и основателен довод, понеже тя отказа да наемат дойка да го кърми.
— Иън, ние сме само на няколко пресечки от дома на мисис Грийнхау. Ще го нахраня точно преди да тръгнем.
Той не й отговори веднага и тя си помисли, че търси извинения.
— Моля те, Иън!
Той се поколеба още миг, после сви рамене, сякаш тази вечер бе неприятност, с която рано или късно щеше да се сблъска. Той се обърна към работата си.
— Както желаеш — каза само.
Иън никога не бе виждал жена си по-красива. Тя все още носеше черни дрехи заради Теди и той знаеше, че тя ще остане в траур цяла година. Но черното много й отиваше, косата й изглеждаше като златна на фона му, а кожата й бе като порцелан. Гърдите й се бяха поналяли от кърменето, а талията й изглеждаше по-тънка от всякога. Дори бе вдигнала косата си на кок и само няколко кичура падаха в красиви къдрици по врата и раменете й. Като я гледаше как слиза по стълбите с очи, проблясващи като топаз и поруменели бузи, той усети как главата му се замайва. Алена стигна до него и мирисът на парфюма й го опияни. Но щяха да минат няколко седмици, преди да може да я има отново и той не смееше да докосне страната й с целувка, нито да се загледа прекалено дълго в деколтето й. За момент иронично завидя на сина си заради гърдите й.
— Тръгваме ли? — попита той, без да коментира външността й. Тя кимна и той забеляза, че очите й пробягаха по цялата му униформа — доста хладно, помисли си той. Тя не обичаше съюзническата униформа, откакто убиха баща й.
Алена го улови, че я гледа и нервно приглади полата си.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
— Напротив. Ослепителна си.
Тя погледна към прозореца.
— Обожавам Шон, знаеш това. Много съм щастлива да съм с него. Но не съм свикнала на такова бездействие.
— И естествено ти никога не си искала да се омъжиш за мен и да бъдеш довлечена в проклетия Север — напомни й той меко, като се чудеше защо думите, които тя бе казала на Риса толкова го бяха разстроили. Те не бяха изненадващи.
— Просто се опитвах да обясня на Риса, че не съм искала да разбия живота й.
— Не разбирам как си разбила живота й — рече той безизразно.
Тя го погледна с особено копнееща усмивка, а очите й бяха блещукащи топази.
— Наистина ли? Не може да не знаеш, че тя все още е влюбена в теб?
— Мислиш ли? — попита той любезно, като че бе загрижен и изненадан, но сякаш някаква сурова болка разкъсваше сърцето му. Да, Риса го харесваше. И той я харесваше. Но бе погълнат от жена си и каквито и бариери да се опитваше да издигне около душата си, тя се промъкваше между тях.
А що се отнася до тази вечер… Е, той нямаше да се тревожи за това сега.
Като влязоха във фоайето, Алена му отправи благодарна усмивка — радваше се, че е излязла. Усети сладък прилив на вълнение, че отново се включва в живота. Толкова много хора я поздравиха като стар приятел, всички бяха загрижени за нея и за бебето. Риса беше там, естествено, главозамайваща и уравновесена, както винаги, облечена в кралскосиня коприна. Полковник Магий бе сериозен и вежлив, загрижен за удобството на Алена и доста услужлив. Но въпреки това, след като размени малко любезности с няколко души, тя откри, че се включва в разговори, които не бяха никак приятни.
— Майор Макензи, накъде е тръгнал този свят? — попита Джил Сандърс, жената на млад морски лейтенант. — Можете ли да си представите? Взели, че направили нова държава — Конфедерация на американските щати!
— Какво? — попита Алена, изненадана.
— О, скъпа моя, разбира се, ти си била заета с безценната си рожба и прочее. Толкова скоро след като си родила и вече имаш талия колкото пръстена на кутрето ми! Ами да, семейният живот изважда човек от хода на събитията, нали? Памуковите щати са сформирали правителство. Вече са станали седем.
Алена се втренчи в Иън с чувството, че в стомаха й току-що е лумнал огън. Нито дума. Той знаеше всичко това. И не й бе казал нищичко.
— Кажи ми — прекъсна го Алена, — кои от южните щати са се отцепили досега. Боя се, че съм била ужасно изолирана през последните няколко седмици!
— Е, не може да си пропуснала отделянето на Южна Каролина! — възкликна Джил, поклащайки глава. — Тези агитатори-демагози. После, хм, Мисисипи, собствената ти Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас. Да, това са, и то в точно този ред. Нали, Иън?