Когато влезе, чу Шон да вдига шум и бързо се качи по стълбите до спалнята, като се опитваше да не позволи на Лили да види нещастния израз, изписан на лицето й. Но Лили поклати глава, като цъкаше с език предупредително, докато Алена протегна ръце към бебето, взе го и бързо разхлаби роклята си, за да му даде да суче.
— Разстроена си, ще разстроиш и малкия.
— Не говори глупости. Няма да го разстроя.
Лили изсумтя.
— Ти си бясна — млякото ти ще е вкиснато.
— О, Лили, моля те.
— Виж, ти знаеше, че това ще се случи, че Флорида ще се отцепи. Така и стана. Това, което става по света не е твоя грижа. Ти си омъжена. Подкрепяш мъжа си.
— Той е слепец! — изсъска Алена.
Шон заплака. Лили беше права — тя разстройваше бебето. Трябваше да се успокои.
— Шшш, шшшт! — прошепна тя, като люлееше Шон. Остави го на леглото си и се опита да се съблече.
— Лили, моля те, помогни ми да си сложа нощницата — бежовата с копчетата отпред.
Лили изсумтя и й помогна.
— Благодаря — каза тя на Лили. — Сега съм добре. Аз… бих искала да остана насаме с него.
— Помни какво ти казах — предупреди я Лили.
На Алена й се щеше да напомни на Лили, че е прислужница, само че разбира се, тя бе много повече от това, а и не искаше да я превърне в свой враг. Легнала до Шон, тя затвори очи и си пожела да може да си поспи, за да се отърве от неприятните мисли, които я измъчваха.
Тя лежеше будна и нервно поглеждаше към вратата и се чудеше дали Иън ще влезе с гръм и трясък, бесен, че го е изоставила на прием, на който тя бе настоявала да отидат.
Но Иън не влезе в стаята.
Тя го чу да се прибира към полунощ.
И около час по-късно го чу да излиза отново с коня си.
Тогава остана да лежи в безмълвно терзание, като си спомни, че му заповяда да не я докосва.
И знаеше, че има хора, които нямаха нищо против докосването му.
19
Ейбрахам Линкълн положи клетва като президент на Съединените американски щати на 4 март 1861.
Иън не беше в града за церемонията по встъпването в длъжност.
Алена не го видя, след като напусна приема у Роуз Грийнхау. После Лили й каза, че тя още спяла, когато той се прибрал на другата сутрин, прекарал известно време с Шон и после излязъл. Бе й оставил бележка — отишъл „да изпълнява заповедите“ и смятал, че ще се върне до един месец. Тя се запита дали сам не е поискал заповед, която да го прати надалеч.
Запита се дали не е решил, че всъщност не иска съпруга.
Но той искаше детето си.
Тя самата обмисляше дали да не напусне Вашингтон и да се приготви да се прибере у дома. Но той бе казал, че ще дойде да я издири. И тя знаеше, че ще го направи. Може би не искаше нея, но искаше Шон.
Така че засега тя изчакваше. И наблюдаваше. Четеше вестниците и писмата, които получаваше от семейството на Иън.
До средата на март конфедералните щати бяха превзели повечето военни бази и укрепления на територията си. Форт Съмтър в пристанище Чарлстън остана в съюзнически ръце, както и Форт Пикънс и фортовете в Кий Уест и Драй Тортугас. Алена се запита дали Иън не е изпратен във форт Тейлър на Кий Уест — място, където често бе пращан в по-добри времена. Не й бе оставил абсолютно никаква информация, което несъмнено бе счел за най-добрият вариант, но това я караше да мисли, че той вече е замесен във военни операции срещу собствения й роден край.
Насред всичко това Алена се радваше да научи, че макар Иън да не бе във Вашингтон, Риса Магий бе тук.
Както и мисис Грийнхау. Дамата започна да я кани на обед и на чай у тях и Алена с удоволствие приемаше. Мисис Грийнхау бе забележителна. Както и хората, с които общуваше. А в дома й мъжете развълнувано говореха за подготовките за война. Говореха за войски и отряди, за броя и уменията на някои хора като точни стрелци, инженери и прочее. Мисис Грийнхау никога не изглеждаше отегчена от разговорите за война. Тя слушаше в захлас думите им.
Беше странно, понеже Алена знаеше, че мисис Грийнхау страда дълбоко за дъщеря си Гъртруд. Тя имаше две по-големи женени дъщери и една по-малка, кръстена на нейно име, която живееше с нея и бе радостта на живота й. Роуз Грийнхау, изглежда, ценеше добрите приятели и роднини, които я подкрепяха след тази загуба. Един ден показа на Алена стаята на дъщеря си. Роуз не бе променила абсолютно нищо, откакто дъщеря й бе починала. Тя понасяше скръбта си с достойнство, като се бореше с нея чрез живота. Алена много й се възхищаваше и усещаше как любовта й към Шон Майкъл става още по-силна. Научи, че макар и да бе ужасно мъчително да изгуби баща си, няма да има болка, подобна на загубата на дете.
Дните се нижеха.