Иъновата братовчедката Сидни й писа, че ситуацията в Чарлстън става изключително сериозна и че изглежда нещо щяло да се случи много скоро. Тя нямаше търпение да се върне във Флорида и молеше Алена да я държи в течение за всичко, ставащо в столицата на старите Съединени щати.
Освен това Алена получи писмо и от Джен — написано при обстоятелства, които силно натъжиха Алена, понеже тя откри, че Иън е бил в дома й в Конфедерацията, докато тя бе оставена тук, във Вашингтон. „Колко странно!“ — пишеше Джен.
Докато нацията се разпадаше, Шон цъфтеше. Алена му се радваше и се научи да поддържа здравомислието си във Вашингтон, като през цялото време все повече се вбесяваше от отсъствието на мъжа си. Не можеше да си намери място, стоеше замислена над вестниците и се чудеше къде може да е Иън и какво щеше да стане. Слава богу, че Роуз беше тук — и дори Риса, която от време на време виждаше в дома на Роуз. Риса имаше талант да е делова и ако изпитваше някакво негодувание към Алена, открито го изразяваше и то често бе смекчено от бързия й хумор. Един следобед, на гости в дома на Роуз, двете решиха да направят сладки. Съвсем случайно Алена изпусна една чаша брашно на пода и тя се изсипа върху роклята на Риса. Риса, от своя страна, тупна една купа много рязко и естествено брашното полепна по Алена. След това и двете взеха брашното и започнаха да го хвърлят във въздуха.
Кухнята на Роуз прилича на природно бедствие, но те се смееха неудържимо, докато и двете изтрезняха при звука на Шон, който внезапно се събуди и гладно започна да вика.
— Мисля, че синът ти те вика — каза й Риса.
— Безопасно ли е да го взема? — попита Алена.
— Дали е безопасно ли? — попита невинно Риса.
— Смея ли да обърна гърба си, да не последва още някоя атака? — попита Алена.
Риса се усмихна много бавно.
— В безопасност си. От мен си в безопасност. — Риса отупа ръцете си от брашното. — Но чувам, че имало някаква вдовица, която живеела до залива Тампа, която може да не е толкова безопасна.
Алена си пое въздух толкова остро, че погълна цял облак брашно и се закашля. Риса я потупа по гърба.
— Съжалявам. Искам да кажа, ти я познаващ, предполагам, и знаеш за нея?
— Да, познавам я. А ти обвиняваше мен, задето съм плувала гола във вира. Е, скъпият ти благопристоен почти-годеник бе в този вир само заради тази вдовица, за която говориш.
— А! — рече Риса тихо, а тъмните й мигли се спуснаха към поруменелите й бузи. После погледна към Алена и сви рамене. — Това просто показва, че жената се държи достойно, както са я учили цял живот и плаща за това благородство. Ако не бях обръщала внимание на порядките, вероятно вече щях да съм женена за Иън.
— Ти наистина си го обичала — рече Алена тихо.
— Наистина. Но ти обещавам, че докато не разтрогнете брака си, няма да съм заплаха за теб. Аз държа на приличието.
Алена се усмихна и погледна към Риса.
— Не се боя от Лавиния, вдовицата Трехорн. Тя забавляваше Иън и нищо повече. Ти си заплаха за мен, защото той те харесва. Може би още те обича. Наистина не знам.
Риса се загледа в нея, сложила ръце на кръста за един дълъг миг.
— Вие двамата сте женени и имате красиво дете, което пищи от глад. Моля те, иди и се погрижи за него.
Алена се усмихна. За свое изумление тя се протегна към Риса и бързо я прегърна, преди да забърза, за да се изтупа и да се погрижи за Шон. Странно, имаше чувството, че е намерила добър приятел.
Риса бе решително просъюзнически настроена, но не и Роуз Грийнхау. Тя искрено признаваше симпатиите си към Юга, докато поддържаше много прилични, но леко флиртови отношения със съюзнически офицери, членове на кабинета и конгресмени. Въпреки това Алена, която бе много по-потайна в убежденията си, извънредно много се радваше на Роуз.
Но каквито и приятелства да бе спечелила във Вашингтон, тя се чудеше колко дълго може да издържи да остане, понеже всеки изминал ден носеше нова информация за голямото разцепление на страната. Навсякъде се сформираха военни групи, брояха се конете и оръжията, армията на Съединените щати започна да пристига на талази във Вашингтон, окръг Кълъмбия. Въпреки заплахата — или обещанието — на Иън, че ще издири нея и бебето, ако го изостави, тя копнееше да намери начин да се върне вкъщи — при семейството му, ако се наложи. Разбира се, да отиде при роднините на мъжа си не можеше да се счита за бягство! Освен това Иън нямаше право да я заплашва, когато именно той си бе заминал.
Една вечер в началото на април Алена бе поканена на „неофициална лека вечеря“ в дома на Роуз Грийнхау и Алена реши да поиска помощта или поне съвета на мъдрата си по-възрастна приятелка. С изненада откри — и то от самата нея — че Роуз, която бе изключително добра приятелка с много високопоставени офицери и служители, също бе запалена привърженичка на Юга. Бащата на Роуз бе убит от разбунтувал се негър, когато тя била още дете.