В деня, когато Роуз я покани на тази вечеря, Алена се облече грижливо в една от новите си черни траурни рокли, която си бе ушила след раждането на бебето. Деколтето бе по-голямо от тези, които бе носила напоследък, и роклята бе украсена с дантели и имаше цяла редица малки копченца. Ръкавите й бяха къси и си бе наметнала един красив шал, който грациозно се спускаше от ръцете й. Този следобед се чувстваше в много безразсъдно настроение и като стигна до дома на Грийнхау, Алена се зарадва, че е дошла. Къщата бе пълна със засмени мъже и жени, войниците се хвалеха и всички бяха много развълнувани — всички в страната сякаш чакаха, макар че никой не бе съвсем сигурен какво точно.
— Алена! Колко прекрасно, че дойде — посрещна я Роуз и я поздрави с две целувки по бузите, а после добави с мек шепот: — Съпругът ти трябва да е много горд, да знаеш. Всички мъже, от сенаторите до войниците, те намират за очарователна и приятелките ми също са възхитени от теб! Бъди така добра и ми помогни да забавлявам гостите. Има една група млади войници на верандата, които току-що са били разпределени тук — много са самотни и се нуждаят от сладък женски съвет. Ела да те запозная с тях.
Роуз отведе Алена през задната врата, където четирима красиви млади войници се бяха облегнали на перилата. При появата на дамите всички бързо се изправиха.
— Момчета! — провлачи Роуз със симпатичния си акцент — чувствайте се добре тук. Искам да ви запозная с жената на майор Макензи в случай, че в бъдеще се озовете някъде заедно с него! Алена, всички момчета наскоро са завършили Уест Пойнт.
Алена се усмихна към всички им. Младежите ентусиазирано я поздравиха и свалиха шапки. Чарли Литуин нервно приглади косата си назад.
— Пунш, мадам? Ей сега ще ви донеса малко пунш — предложи Уилям.
— Защо не, благодаря — отвърна Алена с усмивка. Не можеше да не се зарадва на вниманието им.
Уилям й донесе пунша. Харълд Пени я отведе до най-големия люлеещ се стол с възглавнички на верандата.
— Е, господа — започна тя, като вдигна чашата с пунша си. — За бъдещето.
— За бъдещето — рече Чарли.
Изведнъж усмивката й угасна.
Някой стоеше на входа на верандата, стоеше много неподвижно в рамката и лицето му бе в сянка от спускането на нощта. Но въпреки това тя позна позата и силуета.
Там бе Иън.
Сърцето й затрепери. Усети как я обзема много странна слабост.
Тя бързо запримига, като реши, че здрачът й играе номера. Но това бе Иън и тя се запита колко ли време е стоял там и я е гледал. Слушал е разговора им.
— Иън! — възкликна тя.
— Здравей, любов моя — промълви той и се помръдна в сумрачната светлина на ранната вечер.
Лейтенант Дилън отдаде чест, а другите младежи го последваха.
— Майоре! — израпортува той.
— Лейтенанте, всички вие, свободно — леко ги подкачи Иън в отговор и се подсмихна, докато се приближи и застана зад стола на Алена. Тя се опита да се надигне, но ръцете му върху раменете й я притиснаха леко към стола и той се наведе да я целуне по бузата. Тя усети как се вцепенява при допира му, въпреки че сърцето й продължи да бие лудо.
Само присъствието на останалите й помогна да запази спокойствие. Гласът й остана равен и тя му каза:
— Каква… изненада — промълви тя. — Кога се върна във Вашингтон?
— Съвсем скоро.
— И дойде право тук! — възкликна тя, а тонът й бе толкова спокоен, че острата нотка в него почти не се забелязваше. — Идеалният офицер и джентълмен, който търси компанията и сведенията на другарите си офицери, още преди да се е осведомил за състоянието на жена си и сина си.
— Но открих жена си тук — какъв късмет — отвърна равно Иън. — Толкова е хубаво да видя, че ти не линееш по мен по време на отсъствието ми. Облекчение е да видя, че се забавляваш в компанията на съюзнически офицери и изглежда се възхищаваш на съюзническата униформа, когато я носят тези младежи. Да, но вие, господа, трябва да се научите да сте възможно най-внимателни в компанията на южняци! Жена ми е от Флорида и може да се опитва да изтръгне военни тайни от всички вас.
Лейтенант Дилън, на който, изглежда, му беше много нервно и неловко, се засмя — очевидно най-после му олекна, след като майор Макензи така се шегуваше с тях.
— Но сър! Тя е ваша жена.
— Наистина — промълви Иън. — Е, господа, благодаря ви, че забавлявахте жена ми и ви пожелавам приятна вечер. Алена, любов моя, трябва да призная, че съм уморен и съм готов да се прибера вкъщи.