Алена жадуваше да каже, че вече доста време се справяше доста добре и сам и можеше спокойно да продължи да го прави. Но той стисна рамото й толкова силно, че тя трябваше или да извика, или да стане. Избра второто.
Иън наистина бе в лошо настроение, понеже бе почти груб с Роуз Грийнхау, когато се сбогуваха и не каза абсолютно нищо, когато качи Алена във файтона. Не се качи при нея, а яздеше зад тях до къщата. Алена не изчака някой да й помогне да слезе. Отвори вратата, спусна стъпалото и бързо слезе от файтона, като се втурна към къщата. Във фоайето откри Лили да я чака.
— Майор Макензи е вкъщи, точно зад мен, Лили. Погрижи се за него.
Тя се втурна нагоре по стълбите, затвори вратата и се облегна на нея, останала без дъх. След миг отиде до люлката, където спеше Шон и видя, че той не е в легълцето си.
— О, боже! — извика тя паникьосана. Обърна се и се втурна обратно към вратата, но тя се отвори точно когато стигна дотам и Алена налетя право на Иън. Вдигна ръце към гърдите му и започна бясно да го удря с юмруци. — Къде е? Къде е бебето? Ти…
Той улови китките й и я спря.
— В безопасност — рече той равно.
Тя се отскубна от него и се отдръпна, уплашена от докосването му.
— Но ти си го взел.
Дълбок, опасен израз в очите му я накара да замръзне на място.
Въпреки твърдото й решение, тя усети, че се тресе.
— Нямах представа къде си. Реши да заминеш, без да ми кажеш нито дума. Наистина смятах да си тръгна, преди да е станало съвсем невъзможно. Дълго време те чаках тук.
— Останалите жени чакат.
— Мъжете на останалите жени са предани на родните си щати! Щях само да ида до дома на родителите ти.
— Така ли? — попита той скептично.
Тя навлажни устните си, болезнено съзнаваща нарастващия си страх. Него го нямаше отдавна. Беше отслабнал. По-силен. По-подъл, помисли си тя. Много по-безжалостен от преди. Здрав като стомана, непоклатим като скала. По-горещ от огън.
— Какво значение има? Не искам да имам нищо общо с теб, Иън. Казах ти, ако държиш да си останеш предател, не искам да ме докосваш. Сега не знам какви игри играеш, но си искам сина.
Тя повдигна брадичка и се запъти да мине край него. Той хвана ръката й и я завъртя обратно пред себе си.
— О, не, Алена. Сега няма да излезеш от стаята.
— Няма ли! — рече тя трепереща от ярост. Отново се запъти да мине край него, но този път направи широка дъга, като се опита да се освободи. Опитът беше безплоден. Той я настигна с една дълга крачка.
— Иън, аз…
Тя се спря с писък, понеже усети, че той я вдига и я тръшва на леглото. Преди да успее да си поеме дъх, той се бе нахвърлил върху нея като леопард и я възседна — суров и разгневен.
— Няма да ходиш никъде. Не и днес.
— Презирам те в тази униформа! — извика тя.
— О, каква лицемерка си, любов моя! Прибирам се у дома след безкрайни седмици служба и те откривам да се заливаш от смях, най-голямата красавица в целия окръг Кълъмбия, да флиртуваш с цял кръг младежи в униформи на армията на Съединените щати. Но с каква цел, след като презираш тези униформи?
— Мисис Грийнхау ме помоли да забавлявам компанията им — отвърна Алена и скръцна със зъби. Очите му пръскаха кобалтов огън. Бедрата му бяха стиснати здраво около хълбоците й, силни, топли. Ръцете му притискаха китките от двете страни на главата й и на нея отчаяно й се щеше да го мрази.
Но не можеше. Тя просто го…
Искаше.
— Иън, остави ме на мира!
Той бавно поклати глава.
— Винаги съм бил крайно прям с теб. Никога не съм ти обещавал неща, които няма да изпълня. И можеш да пищиш и да викаш до свършека на света, че съм предател, но аз съм твой съпруг и проклет да съм, ако продължа да те гледам как се усмихваш, смееш се и флиртуваш с други мъже, отблъсквайки ме!
— Ти си твърдоглав и арогантен и нямаш право, щом просто си тръгваш… — започна тя, но този път думите й бяха прекъснати от устните му върху нейните. Тя забрави какво казваше. Устата му изгаряше, поглъщаше нейната. Страстта на целувката му за миг я слиса и тя можеше единствено да вкусва чудото на устата му, да усеща бруталното, но чувствено нашествие на езика му. Допирът на тялото и уханието му бяха толкова непоносимо сладки, че почти не можеше да повярва, че той отново е с нея. Ръцете му погалиха страните й, задържаха лицето й докато я целуваше. Кокалчетата на пръстите му галеха шията й.
Разкопча едно по едно мъничките копчета на роклята й, докато гърдите й се освободиха, а ръцете и устните му бяха върху тях, хващаха ги, масажираха, дразнеха, вкусваха, измъчваха…
Пръстите й се вкопчиха в косата му. Гърдите й се бяха налели; тя не бе кърмила бебето в продължение на няколко часа. И тя си каза, че докосването на Иън би трябвало да е болезнено, но не беше. Тя искаше още.