— Не… — прошепна тя меко.
Той не обърна внимание.
Но тогава, едва тогава, някъде долу в къщата тя чу, че Шон заплака. Алена се заизвива, като се опита да се надигне.
— Иън, бебето!
— Имаме добра прислуга, която ще се погрижи за него! — възкликна той разгневен.
— Но, Иън…
За нейна изненада той внезапно се изправи, свали ботушите си, униформената куртка и ризата си. Тя остана загледана в него една минута, а после се опита да загърне роклята си, като бързо се претърколи към своята част на леглото.
Изобщо не стигна дотам. Той се върна, сега само по панталони и тя се оказа заклещена под него.
— Наистина ли искаш да ида другаде? — попита той меко.
Тя остро си пое въздух.
— О, ти наистина си негодник! — изсъска тя.
— Искаш ли?
— Може би…
Той хвана лицето й, като го погали с длан, загледан в очите й.
— Можеш ли да кажеш, любов моя — попита той много меко, — че наистина не ме искаш? Ако можеш да го кажеш…
Тя възкликна, внезапно се завъртя, когато той се опита да измъкне роклята изпод нея.
— Ще я скъсаш! — извика тя.
— Би трябвало да разкъсам всичките ти дрехи. Ще си принудена да си стоиш вкъщи.
— Иън, току-що ми я ушиха.
— Прекалено разголена е.
— Това е траурна рокля!
— Нима?
Роклята не се скъса. Въпреки това Алена се бореше срещу него, докато той свали ленената й долна риза, гащите, фустите. Тя се бореше яростно, само за да не мисли за горещото гладко усещане на плътта му. Бе невъзможно да не усети голотата му срещу своята, гърдите му, притиснати в нейните, доказателството за възбудата му.
— Любов моя… — прошепна той, докато пръстите му пригладиха косата й, пръсната като ветрило на възглавницата, а дъхът му облъхваше страните й. Ръцете му се движеха по голото й тяло, търсещи, деликатни, едва докосващи плътта й, а после настоятелни. Устните му върху нейните. Горещи. Изгарящи целувки обсипваха шията, гърдите, корема, бедрата й, а после между тях…
През нея сякаш премина разтопено олово, непоносимо сладостно, така чувствено интимно след толкова дълго време, че тя изпищя, а пръстите й се впиха в косата му. Усети, че потръпва от пронизващо удоволствие. Тя се опита да се свие в завивките, засрамена от бързата си реакция въпреки отказите. Но той стана заедно с нея, ръцете му я обгърнаха и я принудиха да застане с лице срещу него.
Устните му се отделиха от нейните. Притиснаха се в бузата й. Промушиха се в ухото й.
— Трябва ли да си тръгна сега? — прошепна той.
Тя се изопна, като копнееше да го удари, но внезапно той бе върху нея и я предизвикваше с очи и разделяше краката й с внезапно сурово наместване на тялото си. Тя затвори очи и отново затрепери, когато той много бавно проникна в нея, явно съзнаващ, че тя се нуждае от нежност първия път след раждането на бебето…
И въпреки това…
О, боже…
Беше лесно да го искаш, да усещаш как се надига копнежа, болката. Нуждата…
Лесно бе да усетиш огъня и да бъдеш обхваната от златистите пламъци на жарта му. Всичко негово разгаряше още повече този огън — голата му плът срещу нейната, твърдостта и горещината на мускулите му, усещането за него вътре в нея, част от нея, докосващ, галещ. Поривът му се надигаше, кобалтът на очите му пронизваше нейните, всеки негов тласък я докарваше до лудост, търсеща, искаща, достигаща до този невероятен край…
После тя лежеше задъхана, усещаше как в нея се разлива сладостта и се разтърсваше от невероятното удоволствие. Усети последните тръпки да преминават и през неговото тяло. Беше безумно щастлива. Искаше й се да заплаче. И се запита дали бракът им, независимо колко нелепо бе започнал, нямаше да е чудесен, ако не беше…
Ако не беше светът около тях.
Той лежеше до нея, милваше гърба й и събуди една последна конвулсивна тръпка, когато тя се сви до рамото му, радостна, че е до нея. Тя обичаше усещането от плътта му, вида на мускулестите му ръце, дланите му. Обичаше лицето му, красивите му черти, изгарящите очи, устата му, толкова щедра, чувствена, лесно извиваща се в смях… или в гняв.
Пръстите му се заровиха в косите й, устните му докоснаха челото й.
— Ако ме мразиш по този начин, любов моя — прошепна той, — искам винаги да го правиш.
Тя вдигна юмрук, за да го стовари в рамото му. Той се засмя, но някак глухо, и хвана ръката й, като изправи свитите й пръсти и погали средата на дланта й.
Легнала до него, обгърната от топлината му, тя отново усети как през тялото й преминава тръпка.
— Грешиш, Иън! — рече тя нещастно. — Не те мразя. — Тя се поколеба за миг. — Обичам те.