Той бе абсолютно неподвижен. После се изправи на лакът, за да се вгледа в нея. Преди да успее да заговори, тя добави бързо:
— Но мразя начина, по който се отнасяш с мен. Мразя това, което правиш. Искам да се прибера у дома.
Той замълча за момент. После се наведе над нея и целуна устните й много бавно и чувствено.
— Недей да мразиш нищо тази вечер, любов моя. Недей да мразиш изобщо. — Той я придърпа в обятията си, притегли ръцете й срещу гърдите си и плътно я притисна. — Почувствай ме, Алена. Остани при мен. Тази вечер сме си у дома.
Бързи сълзи опариха очите й. Тя зарови глава в рамото му, разтреперана. Той отново започна да я люби, като я лиши от всичките й мисли освен увереността й, че го обича.
И в обятията му тя бе щастлива. Копнееше да е спокойна. Почти успяваше…
Хубаво бе, че следващите няколко дни минаха добре и че те прекараха известно време заедно.
Време, през което не говореха.
Беше война.
— Какво ще правиш сега? — попита Алена, като най-после зададе направо неизказания въпрос между тях. — Какво ще правиш? Война е, истинска, кървава война и твоята войска ще стреля по твоите хора. — Тя му обърна гръб в салона, а вестникът остана да лежи между тях.
За един дълъг миг той замълча, а после въздъхнал.
— Ще направя това, което правих досега. Ще стоя твърдо зад Съюза.
Тя се извърна.
— Тогава ще те мразя!
Той се вгледа дълго в нея, а кобалтовите му очи бяха неразгадаеми.
— Направих избора си. Ти също трябва да направиш своя. Така че, любов моя, мрази ме — предложи той и се обърна на пети, като я остави сама.
20
На 19 април президентът Линкълн обяви блокада на всички южни пристанища от Тексас до Южна Каролина. С течение на месеците тревогата от отцепването растеше, а граничните щати като Кентъки и Мериленд бяха затворени. Конфедерацията стана по-сплотена и тези, които призоваваха към мир усещаха, че не може да се постигне компромис.
Насред този смут личната трагедия бе почувствана и от Иън, и от Алена, понеже още една от дъщерите на Роуз се поболя и умря. Роуз бе съкрушена. Иън и Алена направиха каквото можаха, за да я подкрепят и утешат. И двамата осъзнаха какво означава за тях детето им.
При това откриха особена мълчалива утеха един в друг. За да облекчат болката на Роуз, всичките й приятели я държаха въвлечена в оживени политически дискусии и при Роуз това наистина подейства: споровете и дейността уталожваха терзанията и скръбта й.
Докато приготовленията за война и от двете страни продължаваха, за своя изненада Иън откри, че не е извикан в столицата или във военното министерство, а в Белия дом за среща със самия президент.
Иън се срещна с Линкълн в малък личен кабинет. Макар и да се бе здрависал с човека преди няколко години, след като присъства на един от дебатите му, той отново се оказа впечатлен не само от ръста му — самият Иън беше много висок, а Линкълн сякаш се извисяваше над него — а от характера, който издаваха чертите му. Линкълн имаше малко меланхоличен вид и Иън бе чувал, че често боледува. Той бе много слаб, не повече от осемдесет килограма за близо двуметровото му тяло. Клепачите бяха леко притворени, добавяйки към тъжния му вид. Той говореше бавно — мудност, която успокояваше и очароваше. Но това, което впечатли Иън най-много бе абсолютната вяра, която таеше Линкълн в собствените си убеждения — и голямата сериозност и тъга, с която гледаше на войната.
Линкълн се здрависа с Иън, посочи стол и сам му наля чай. После се облегна в един тапициран люлеещ се стол срещу Иън, изучавайки чертите му.
— Значи останахте с нас, майор Макензи. Възнамерявате ли да продължите и в бъдеще?
— Да, сър.
— Ами щатът ви?
— Много съм загрижен за развитието на нещата.
— Запознати ли сте с всичко, което става там?
Иън кимна.
— Съюзът държи здраво Форт Джефърсън, Драй Тортугас и Форт Тейлър, Кий Уест и Форт Пикънс. Жалко, че бунтовниците бързо и лесно са успели да превземат морския бряг в Пенсакола, понеже там има отлично пристанище, оръжия и припаси, както и железница директно до Алабама. Но щатът продължава да страда от разпри на кого са войските — на щата или на конфедерацията. По едно време законодателите във Флорида с радост разпуснаха доброволните военни части, за да спестят пари на данъкоплатците, но после трябваше отново да ги въведат, понеже нямаха никаква защита.
— Това според мен е обезсърчително за жителите на Флорида.
— Да, но не подценявайте тяхната преданост към Конфедерацията — предупреди Иън.
— Старая се да не подценявам нито една сила — промълви Линкълн. — И двамата с Джеф Дейвис сме родени в Кентъки, а сега сме един срещу друг в голямото разцепление — рече Линкълн с тиха ирония. — Знаете ли, че предложих неофициално командването на всички съюзнически сили на един ваш стар учител — Робърт Лий?