— Да — отвърна Иън.
Линкълн се усмихна — бавна, тъжна, изкривена усмивка.
— Ужасно съжалявам, че ми отказа. Мисля, че загубих един от най-добрите войници. Той бе много яростен противник на отцепването и доста дълго служеше блестящо и предано на Съюза. Това наистина е трудно решение за него, понеже домът му, Арлингтън, стои на един хълм точно срещу реката. Той реши да си подаде оставката и сигурно ще приеме пост в Конфедерацията… — Линкълн сви рамене, като вдигна големите си ръце в жест на безпомощност. — Вие, сър, сте добре запознат с военните стратегии. Не можем да позволим на вражеска сила да държи собственост, откъдето топове могат да унищожат Вашингтон. Разбрах, че вие произхождате от един изключителен дом във Флорида.
— Да, сър.
— Жена ви също има дом във Флорида?
— Да, сър.
Линкълн кимна, сякаш разбираше много повече, отколкото можеше да обясни.
— Моята Мери е родом от Кентъки. Ако има война, много е вероятно мнозина от роднините й да се бият срещу Съюза.
— Боя се, сър, че това ще е непоносимо болезнена ситуация за немалко мъже и жени.
— И се моля от сърце бог да ни води — рече Линкълн с такъв трепет в гласа, че на Иън му се прииска да се протегне към него и по някакъв начин да облекчи товара, който виждаше в бъдещето. Толкова много хора — и от двете страни — бяха приемали перспективата за война несериозно. Но не и този странен, замислен великан.
— Е — рече внезапно. Линкълн, — доколкото разбрах, майор Макензи, вие отлично познавате терена на щата си.
Иън повдигна вежда.
— Не може да не знаете, майоре, че съм обявил блокада. Не че е въведена кой знае колко успешно, но определено смятам, че единственият начин, по който можем да върнем тези бунтовнически щати обратно в лоното е да сложим примка около тях и да ги стегнем толкова плътно, че да се принудят да се предадат. Така че смятам да ви зачисля към един от хората си тук, във Вашингтон и да сте отговорен само пред него и никой друг.
— Боя се, че не разбирам…
— Искам да ви оставя на брега на вражеска територия, майоре. Ще имате малка група хора — вие сам ще ги изберете и ще ги обучите. И когато някой успее да премине през блокадата или неприятелски шпиони слязат на полуострова, вие ще ги спрете, майоре. — Внезапно той се изправи, отиде до бюрото в стаята и разстели една навита карта, която лежеше отгоре. Иън стана и бързо забеляза, че картата включваше Флорида и части от близките щати Джорджия, Алабама и Луизиана, както и Бахамските острови и Куба. — Майоре, изслушайте ме…
Иън кимна и застана до Линкълн, докато той заговори.
— Вътрешната транспортна система на Флорида може в най-добрия случай да се нарече примитивна. Научих, че една от пътеките, която са планирали нарушителите на блокадата е тук — в залива Москито. След това доставките ще се пренасят с фургони до река Сейнт Джоунс, а после ще се товарят на малък параход нагоре по Оклаваха до форт Брукс. От форт Брукс ще се пренасят отново с фургони до Уолдо, от Уолдо до Болдуин с влак, а после отново с фургони от железницата в Мадисън до Куитмън, по железопътната система на Джорджия. Казвам ви, майоре, това е сложно пътуване. Да мъкнеш тежки припаси… Очаква се да отнеме цял месец. През слабо охранявани места. Малка група от специално обучени хора могат да направят бърз удар без предупреждение и да нанесат сериозни щети, да конфискуват доставките или да се погрижат за унищожението им. Вижте — показаха ми и друг маршрут. Още по-бавен! Заливът Бискейн — чудесно място за пускане на котва, понеже моряците казват, че има места, където може да се намери сладководна вода през солта. А тук, като идваш от река Маями има безкрайни мили пустош — няма нищо освен стари индиански пътеки. Стоките, получени от Куба или от Бахамите, могат лесно да бъдат пренесени тук, а после на север. — Линкълн отново погледна към Иън. — Именно тук идва вашата роля. Родният ви щат е само една огромна плажна ивица. С вашите познания за мочурищата и блатата ще използваме особените ви таланти.
— Да не би да ме молите да стана шпионин? — попита Иън.
Линкълн поклати глава.
— Напротив. Ще носите униформа по всяко време, майоре. Искам да кажа, че трябва да сте подготвен за това, което ще стане. Може да не се случи почти нищо месеци наред… и всичко може да приключи бързо. Един господ знае. Според мен няма да стане така. Трябва да мине доста време, преди да създадем здрава военна система, но трудностите ни не са толкова големи, колкото тези, с които ще се сблъскат бунтовническите щати. — Той изрече последното с иронична усмивка. Не каза вражески.