Иън замълча за момент. Не очакваше това. Нямаше да се бие срещу щата си, а вътре в него.
— Може ли да ви поверя тази задача, майоре, или има вероятност да решите да се биете за Юга? Уверявам ви — има много хора, които ще продължават да напускат службата си в Съюза. Естествено няма нищо позорно да изразите такова желание сега.
Иън се поколеба в продължение на един дълъг миг. Моментът бе дошъл, той знаеше, че идва. Винаги бе знаел, че ще се стигне до това и знаеше кой път ще избере.
— Естествено това е неофициална молба — продължи президентът Линкълн. — Генерал Брайтън ще ви връчи заповедите и ще се погрижи вие, хората ви и припасите, от които се нуждаете да се пренесат, където е нужно. Ще приемете ли задачата, сър?
Иън бавно кимна.
— Вие сте главнокомандващият, сър.
С натежало сърце той се изправи, стисна ръката на президента и излезе.
Чу далечен тътен в небето, като стъпи на моравата. Погледна нагоре. Не се виждаха буреносни облаци. Но въпреки това тътенът не стихваше.
Той не искаше проклетата задача, която току-що му поставиха. Изобщо не я искаше. Ала още докато се запъти към къщи, започна да крои планове как точно да я изпълни.
Благодареше на бога за Алена. За изумителната връзка помежду им. Той си мислеше, че избухването на войната ще ги раздели напълно. Но не. От бомбардирането на форт Съмтър и най-вече откакто Роуз изгуби детето си, Алена бе притихнала, но демонстрираше обичта и подкрепата си. Нощта, когато Иън за първи път се прибра у дома си тя му бе казала, че го обича и нищо не можеше да го изненада повече, нито да превземе толкова бързо и цялостно остатъка от сърцето му.
След разговора му с Линкълн, той се върна вкъщи, за да види, че тя е поканила на гости Роуз Грийнхау и още няколко жени в салона.
— Извинете ме, дами, моля, не ми позволявайте да ви преча — рече той, но Алена се бе надигнала и при нейния знак и другите жени станаха. Иън ги остави и се качи на горния етаж. Откакто се върна вкъщи, всяка вечер спеше в нейната стая. Но сега отиде в своята. С удоволствие отбеляза, че някоя добра душа бе приготвила гореща вана в очакване на завръщането му и той с удоволствие се съблече и потъна в нея.
Тъкмо влезе във водата и облегна глава на ръба на ваната, когато чу вратата да се открехва. Иън не отвори очи, нямаше нужда. Усещаше присъствието й. Но мина доста време и той отвори очи и се извърна.
Тя тихомълком бе свалила дрехите си и сега вървеше към него, гола като Ева, а дългата й коса се спускаше след нея в златист водопад. Той се загледа запленен. Алена стигна до ваната, коленичи до нея, наведе се да целуне устните му — дълга, бавна, изкусителна целувка. Той усети как се възбужда в топлата вода дълго преди тя да плъзне ръка в нея, за да насапуниса и да погали члена му. Той леко се надигна, прехвърли ръка около нея и я притегли при себе си. Водата преля и се разплиска около ваната. Без да обръща внимание на това, той отвърна на влажната страст на целувката й, като прокара сапунените си ръце по цялото й тяло, галейки гърдите, хълбоците, бедрата и венериния хълм. Тя изстена и той стана, вдигна я над ваната и водата отново потече от тях, разплиска се над ръба и потече по пода. Отнесе я до леглото и я положи там. Но тя незабавно се обърна на колене, за да го посрещне. Устните й отново бяха върху неговите, а после обсипа с целувки влажните му гърди. Ръцете й галеха гръбнака му, пролазваха по задника му. Милувките й се спускаха все по-надолу, докато тя го пое напълно, като го докара до полуда, изгарящ от толкова силно и явно желание, че заплахата от война избледня и животът се превърна във взрив от лумнал бял огън и светкавица. Тялото му се изопна като тетива на лък, а удоволствието бе като сладка агония. Когато вече не можеше да търпи повече, той я хвана, притисна я и влезе дълбоко в нея, като я любеше с треска, едновременно бурна и нежна. Когато свърши, той стигна до толкова силен оргазъм, че мина дълго време, преди отново да усети, че е жив, че диша и отново чува света.
И тя остана с него. Златистата й коса го обгръщаше, едното й коляно бе прехвърлено върху бедрото му. Тя се бе сгушила, хлъзгава от влагата на любенето им, а ароматът й еротично напомняше за рози.
Той я притегли още по-близо и меко въздъхна.
— Благодаря на бога за теб — рече й той.
Тя внезапно потрепери, но отметна един кичур коса от челото му.
— Стори ми се потиснат — промълви тя.
— Получих заповеди.
Тогава тя се надигна, а златните й очи се приковаха в неговите със сериозна загриженост.