Тази вечер плака. Но когато стана почти полунощ, чу някой да хвърля камъчета по прозореца й. Погледна навън и видя капитан Луис, в дрехите си на млад фермер, да се спотайва под един дъб. Тя нахлузи една рокля и побърза да излезе, за да се види с него.
— Само донесох едно благодарствено писмо — рече й той, а кафявите му очи бяха смели и сериозни. — Мисис Грийнхау има голяма заслуга за победата на южняците днес. Мисис Грийнхау… и други.
Алена кимна, като й прималя.
— Трябва да се гордеете — заяви й той.
— Видях войниците, които се връщаха от битката. Беше ужасно.
— Е, да — промълви той и кимна. — Но можете да се успокоите с това, мадам: по-добре повече от съюзническите войници да са сред мъртвите и ранените, отколкото нашите бунтовници. Война е, мисис Макензи, и трябва да избираме на чия страна да застанем.
Той повдигна шапката си и изчезна.
Като лежеше в леглото си тази вечер, Алена се опита да намери спокойствие. Тя не бе започнала войната. Можеше само да направи каквото е по силите й, както бе казал капитанът, за да спаси живота на южняците.
Десетина дни след битката при Манасас, тя получи изумителна и болезнена новина, когато някаква жена у Роуз, съпруга на съюзнически генерал, й подаде едно писмо.
Бе от Дженифър.
Лорънс Малой, обладан от революционна треска, не се записал към военните части във Флорида. Заминал на север и от Чарлстън се присъединил към армията под командването на Боржар като кавалерийски капитан. Сега бе мъртъв.
Убит при Бул Рън. Надупченото му от куршуми тяло било донесено от преданите му войници.
Писмото на Дженифър бе изпълнено не само с тъга, но и с омраза. Понеже редник Доби, който предал лошата новина на Дженифър й написал, че федералните се държали възможно най-противно — стотици от тях обстрелвали бедния й съпруг, дори след като дал заповед на хората си да се оттеглят! „Дано всички проклети федерални негодници да пукнат и да изгният в тази война!“ пишеше Дженифър. — „Казвам ти, Алена, от днес нататък ще направя всичко, което мога, за да се погрижа те да паднат. Ще рискувам всичко, понеже без Лорънс за мен няма живот.“
Останала сама тази вечер, Алена скърбеше за Лорънс — красив, смел, винаги мил. Те двамата с Дженифър бяха най-добрите й приятели. Дженифър бе споделяла скръбта й, а сега бе сама. Не съвсем сама, естествено. Брат й бе наблизо, баща й, доведената й майка. Тя имаше безценния си малък Антъни. Имаше чичо си и леля си и братовчедите си, Тиа, Джулиън… Иън.
Иън, съюзническия войник. Врагът.
Едва като отиде у Роуз и видя Риса, Алена отново усети угризения, задето помага на Юга. Риса й говореше с безкрайна тъга, бе отишла до болницата, за да помогне в грижите за ранените съюзнически войници.
— Чух за капитан Малой. Не познавам никой от семейството на Иън, но знам, че са били много близки. Много съжалявам.
Алена й благодари.
— Дженифър е… съкрушена.
— А Иън?
Алена поклати глава.
— Не знам. Не съм го виждала. Не знам къде е. Ти знаеш ли?
— Боя се, че не.
— Не знам абсолютно нищо — каза Алена нервно. — Не може ли баща ти…
— Иън е бил пратен на друга служба. Баща ми вече не му е командир. Всичко се променя. Баща ми предвождаше войниците в Манасас… без Иън — рече тя меко. — Просто съм благодарна, че баща ми оцеля. И се боя, че не знае нищо за Иън.
Той можеше да спре и да се заслуша и да си представи света такъв, какъвто винаги е бил. Беше лято, слънцето печеше неуморно и само гъстата зеленина на Евърглейдс прикриваше хората, зверовете и всички блатни твари от смъртоносната жега. Като затвори очи и се заслуша, той можеше да чуе полета на голяма синя чапла от близката вода, шумоленето на листата от лекия бриз. Като слушаше така, както чичо му го бе научил, можеше да долови даже плъзгането на змия в тревата.
— Е, майоре, какво мислите?
Иън отвори очи и се обърна. Джейк Чикопи стоеше само на няколко крачки от него и чакаше.
Джейк бе полу-семинол — човек, който живееше щастливо със семейството на жена си на един от хълмовете навътре в мочурищата. Двамата с Иън се познаваха от деца.
Джейк не се бе включил в съюзническата армия — нямаше да стигне чак дотам, че да се присъедини към организация, срещу която хората му доскоро се биеха. Но не можеше да подкрепя и Юга, защото беше против робството.