— Какво? — възкликна разгорещено Иън.
— Няма да стане, в този щат все още имаме закони — рече Джеймс.
— Това бяха само слухове — съгласи се Джером убедено.
— Слухове — рече Тийла тихо и се поколеба само за миг, — подстрекавани от един стар познайник.
— Кой? — попита Иън рязко.
— Тийла, няма да му е от полза, ако научи — рече Джеймс, раздразнен от жена си.
— Съжалявам, Джеймс — рече Тийла, — но той трябва да знае. Беше онзи Питър О’Нийл, който естествено още е огорчен, че ти се ожени за Алена.
— Защо? Та нали той се ожени за Елзи Фич?
— Да, разбира се, но… той е арогантен млад глупак и винаги е бил такъв. Взел е парите на баща си и се е произвел в капитан на кавалерийска част.
— Така че Питър се кани да разруши Симарон, за да може да си отмъсти! — възкликна Иън ядно, като тропна с юмрук по масата.
— Нищо няма да се случи със Симарон — рече убедено Джеймс. — След като Джулиън Макензи официално е причислен към южните сили, никой няма да пипне Симарон. Джулиън вече си е спечелил завидна репутация като лекар. Имаха епидемия на заушка и всичките му пациенти оцеляха. Ранените също… — Като погледна към Иън, чичо му въздъхна раздразнено. — Не биваше да ти казваме.
— Има нещо друго, което трябва да ти кажа — каза Джером с въздишка след малко, а после отново погледна към Иън. — Приех назначение в Конфедерацията.
— Като…
— Капитан на Милост.
— Милост — шхуната, проектирана от теб, която бе построена до Ричмънд?
— Това ще е корабът ми — рече Джером нехайно. Той смукна от пурата си и гледаше как димът се вие във въздуха. — Моля се на бога да не се срещнем в битка — рече той просто.
— Да не дава господ! — подкрепи го Иън, като вдигна бутилката бренди. Той преглътна една голяма, глътка и я подаде на братовчед си.
Пиха до късно.
Тази вечер Иън спа в леглото на Алена. Спомни си как я прегръщаше, галеше я и тя му липсваше…
Тъгуваше по нея. Копнееше за нея.
Молеше се за нея.
За семейството си.
И за себе си.
Той тръгна от Беламар още като почна да се развиделява.
В следващите дни построи лагера си. Бе избрал осем войника за отряда и бе доволен от всеки, особено от един на име Сам Джоунс, който бе служил в Кий Уест доста време и бе запознат както с историята, така и с терена на Флорида.
Те построиха колибите си високо над земята — урок, научен от индианците като преграда за змии и други хищници. Използваха борови клони, които се сливаха с дърветата, скриващи лагера.
— Никой няма да ви открие тук — рече Джейк с възхита, когато лагерът бе завършен. — По дяволите, дори Оцеола не би намерил това място!
Иън, загледан в лагера, мълчаливо се съгласи. Той клекна, отскубна един стрък трева и я задъвка.
— Има само един човек, който би могъл да ме залови тук — промълви той тихо.
— Кой?
Той погледна Джейк с мрачна усмивка.
— Братовчед ми Джером Макензи. Но пък той още не знае, че трябва да ме търси. Може би ще можем да се избягваме един друг, докато трае войната.
Като отмина август, Алена започна да се тревожи, защото капитан Луис започна да прави все по-чести посещения до нейния дъб. Все още бе решена да помага на Юга да спечели войната колкото е възможно по-бързо, но искаше същевременно да запази брака си невредим, ако това изобщо бе в границите на човешките възможности.
— Съпругът ми може да се върне — уведоми тя капитана.
— Е, никой не е казвал, че няма опасност в това да си шпионин — усмихна се той. — Но мисля, мисис Макензи, че няма защо да се боите. Вие бихте могли да се измъкнете от всякаква ситуация с чара си.
Алена се въздържа и не му каза, че очевидно не познава съпруга й.
— Досущ като змия! — добави той с възхита.
— Моля? — рече Алена възмутено.
— Мокасина! — каза й той. — Южна мокасина, толкова хубава и въпреки това толкова смъртоносна. — Със странна усмивка той се обърна и я остави.
Две нощи по-късно Алена отново бе събудена от звука на камъчета по прозореца й. Тя скочи в очакване да види капитан Луис. Ахна, като видя, че Риса Магий, облечена в черно, стоеше до дъба и правеше развълнувани знаци към нея.
Алена се спусна по стълбите и излезе навън възможно най-бързо.
— Риса, боже мой, какво…
— Трябва да се махнеш оттук.
— Но какво…
— Арестували са мисис Грийнхау. Сега претърсват къщата и документите й.
— Защо… защо дойде тук? — попита Алена, като усети как гърлото й се стяга.