— О, Алена, не съм глупава! Подозирах и двете ви от доста време…
— Ти ли предаде Роуз? — попита Алена.
— Алън Пинкъртън, детективът, който Линкълн нае, е по следите й почти от самото начало. Мъжете могат да са такива идиоти! Някои от хората в кабинета на Линкълн са й давали информация, както и подчинените на Скот! Все още са толкова ужасени, че трябва да предприемат мерки срещу дами! — рече Риса с презрение, а после добави. — Не, Алена, аз никога не съм сторила нищо, свързано с подозренията си. Ако бях го направила, можех да предотвратя смъртта на някои от нашите войници, които загинаха в Манасас.
— Риса, трябва да разбереш — започна Алена, внезапно нетърпелива да накара Риса да види всичко от нейната гледна точка. — Можеше да предотвратиш смъртта на хора от Съюза, но щяха да загинат хиляди южняшки войници. Риса, не мога да променя това, което съм, нито това, в което вярвам. Хората имат право да се самоуправляват. Аз съм южнячка. Сега тази страна е чужда за мен.
— Трябва да изчезваш оттук, Алена, преди да те свържат с Роуз и да дойдат да те арестуват. Моля се на бога да не сторят нищо, а само да задържат жените и да се опитат да им попречат да вършат опасна дейност, но… Обсъжда се дали шпионите да не бъдат обесвани. Дори шпионките. За бога, Алена, послушай ме тази вечер. Побързай. Облечи се и приготви бебето. Аз имам приятел, капитан Мърдок, който ще отплава по Потомак тази вечер. Току-що си подаде оставката и има пропуск да мине през съюзническите линии.
Изумена, Алена се поколеба. Тя не бе глупачка и знаеше какво е рискувала. Все още вярваше силно в южняшката кауза. Но самата мисъл за бесило…
— Боже мой… Иън… — прошепна тя.
— Алена — рече й направо Риса, — ако решат да те обесят, Иън няма да може да направи абсолютно нищо, ако изобщо научи за това предварително! — После добави по-меко: — Ако го видя преди теб, ще му обясня, че аз съм те накарала да тръгнеш. Всяко приятелство с Роуз точно сега е причина за тревога. Иън ще разбере това. А и никой не може да те обвинява, че си се сприятелила с нея. Иън познаваше и харесваше Роуз от години.
Алена сведе глава и се намръщи. Тя вярваше, че Риса наистина ще я защити пред Иън. Но въпреки това Иън не бе глупак и когато откриеше за дейността й…
Щеше да си помисли, че всичко, което тя му е казала е било лъжа, че е идвала при него, прелъстявала го е само заради информацията. Което хем беше истина… хем не. Границата бе толкова тънка. И нямаше значение. Когато Иън откриеше какво е правила тя, можеше сам да поиска да я обеси. Риса вдигна ръце.
— Алена, за бога, не искам да ти казвам това, но ако ще те накара да побързаш, тогава трябва да научиш новината. Капитан Луис е мъртъв.
— Какво? — зяпна Алена.
— Значи този човек наистина е бил свръзката ти! — замислено рече Риса.
Алена не обърна внимание на думите й, като усети как й прилошава. Луис бе толкова млад, толкова смел. Пред него имаше още толкова години.
— Бил е… обесен, така ли?
— Не, не, застреляли са го. Той отказал да отговори, когато един постови поискал да знае по какъв въпрос идва. Опитал се да избяга. Бил е убит.
— О, боже! — прошепна Алена, като се подпря на дървото, за да не падне. Горкият капитан Луис!
— Алена, моля те, разбери. Съжалявам, но ти казвам това само за да разбереш колко е сериозно положението.
Алена си пое остро въздух, загледана в Риса.
— Защо дойде? Защо ми помагаш?
— Аз… — Риса се поколеба. — Не знам. Може би уважавам твоята преданост към Юга. Може би съм започнала да се привързвам към теб. — Очите й леко се притвориха. — А може би още обичам Иън и знам, че ако умреш или те затворят, това ще го нарани безкрайно много. Какво значение има? На съседната улица ме чака файтон. Не бива да ме виждат тук. Вземи бебето и Лили. Можеш да пътуваш с една прислужница. Но й кажи да мълчи и побързай.
Алена кимна леко с глава. Никога не бе изпадала в по-голяма беда. Това бе война, а не игра на флиртуване и шпиониране. Вероятно Иън бе прав, че ще продължи много дълго и ще бъдат окъпани в кръв.
— Алена!
Тя вдигна глава, изправи рамене и кимна. Импулсивно прегърна Риса и тя я прегърна на свой ред.
Алена забърза към спалнята на Иън, като извади хартия, писалка и мастило от чекмеджето на бюрото му. Изпитваше ужасна мъка заради секундите, които трябваше да отдели, като й се щеше да има думи, с които да може да обясни колко много го обича — както и Конфедерацията. Нямаше думи, които да са достатъчни. Тя написа само:
Съжалявам. Ужасно съжалявам. Трябва да се върна у дома. Наистина те обичам.
Остави бележката на бюрото му.