– Независими – повтарям – и незамесени. Сигурно не е зле.
Определено не е зле, поне доколкото мога да преценя. Огромните прозорци край нашата маса пропускат толкова много слънчева светлина, сякаш седим под открито небе. По останалите маси на групички са се настанили Миротворци, а дрехите им изглеждат още по-ярки на фона на загорелите лица. На мен жълтото ми стои като избеляло.
– Доколкото схващам, Миротворците не са сред кастите, към които имаш наклонност – продължава той и се ухилва насреща ми.
– Не. – Групичка Миротворци през няколко маси избухва в смях. Дори не са погледнали към нас, откакто седнахме да се храним. – Само че не го разправяй наляво и надясно, става ли? Точно сега не искам всички да го научат.
– Извинявай – казва той и се накланя още по-близо към мен, за да можем да говорим по-тихо. – Е, тогава към кои имаш наклонности?
Цялата се напрягам и заставам нащрек.
– Защо ти е да го знаеш?
– Трис, аз съм ти брат – отвръща той. – На мен всичко можеш да кажеш.
Зелените му очи ме гледат втренчено. Сега вече не е с безполезните очила, които носеше като послушник при Ерудитите. Вместо тях е със сивата роба на Аскетите и характерната за кастата късо подстригана коса. Изглежда точно като преди няколко месеца, когато стаите ни бяха врата срещу врата и двамата бяхме решили да сменим кастата си, но не ни достигаше кураж да го споделим един с друг. Тогава не му се доверих и това беше грешка, която не искам да повтарям отново.
– Аскетите, Безстрашните – отговарям – и Ерудитите.
– Цели три касти?! – Веждите му се вдигат високо на челото.
– Да. Какво от това?
– Виждат ми се доста – казва. – По време на инициацията при Ерудитите всеки от нас трябваше да си избере фокусна изследователска група и аз участвах в проучването на симулацията за теста за определяне на наклонностите. Ето защо знам доста неща за това как е устроена. Почти невъзможно е някой да получи два резултата – програмата на практика не го допуска. Но да имаш три… Представа нямам как се е случило.
– Е, при мен провеждащият теста трябваше да измени симулацията – казвам. – Тя беше принудена да включи в нея ситуацията в автобуса, за да може да изключи Ерудитите. Възможно е обаче Ерудитите да не са били изключени.
Кейлъб подпира брадичката си с юмрук.
– Значи е саботирала програмата – казва. – Чудя се откъде провеждащата теста е знаела как да го направи. Това не е нещо, което всеки може.
Свивам вежди. Тори беше татуист и провеждаше теста за наклонности като доброволец. Тогава откъде е знаела как да промени програмата? Дори да е била добра в работата с компютър, то е било само хоби. Съмнявам се да ѝ е помогнало да подправи симулацията, създадена от Ерудитите.
После в спомените ми изплува нещо от разговорите с Тори. „И двамата с брат ми сме трансфери от Ерудитите.“
– Тя е родена Ерудит – казвам. – Трансфер е от тази каста. Сигурно това е обяснението.
– Възможно – съгласява се той, барабанейки с пръсти по бузата си. Закуската стои между двамата почти забравена. – А това каква връзка има с мозъчната ти дейност? Или с твоята анатомия?
Изсмивам се.
– Представа нямам. Единственото, което знам, е, че не губя контрол по време на симулация и понякога дори мога да я прекъсвам. Случвало се е симулацията изобщо да не ме лови. Както стана със симулацията по време на атаката.
– Как така прекъсваш симулацията? Какво правиш?
– Ами аз… – Опитвам се да си спомня. Сякаш е минало много време, откакто за последно бях под въздействието на симулация, макар да са само няколко седмици. – Трудно ми е да ти обясня, защото симулациите при Безстрашните бяха програмирани да прекъсват, щом си възвърнеш самообладанието. При една от тях обаче… същата, при която Тобиас разбра каква съм всъщност… направих нещо невъзможно. Разбих стъклена стена само като опрях ръка в нея.
Изражението на Кейлъб е някак отнесено, сякаш се е пренесъл на далечно място. Нищо не подсказва, че и на него се е случило същото при теста за определяне на наклонностите. Сигурно сега просто се чуди какво ли е усещането, или как е възможно да стане това. Страните ми пламват – той анализира мозъка ми като че е някакъв компютър или машина.
– Ей – подвиквам. – Слушаш ли ме?
– Извинявай – казва, фокусирайки погледа си върху мен. – Това е просто…
– Шашващо. Наясно съм. Когато си шашнат, изглеждаш така, сякаш някой ти е изпил мозъка.
Той се разсмива.
– Все пак дай да си приказваме за нещо друго – предлагам. – Тук може и да няма шпиони на Ерудитите или Безстрашните, но пак ми е трудно да говоря за това пред хора.