– Видях, че влизаш. – Той внимателно оглежда ноктите си. – Исках да си поговорим за информацията, която открадна Джанийн Матюс.
– Ами ако си закъснял? Ако вече ми е известно за какво става дума?
Маркъс вдига тъмните си очи и ги присвива. Погледът му е много по-отровен от този на Тобиас, макар той да е наследил очите на баща си.
– Не е възможно.
– Не можеш да си сигурен.
– Всъщност мога, защото съм виждал какво се случва с хората, когато научат истината. Изглеждат така, сякаш са забравили накъде отиват и само безцелно се скитат наоколо, опитвайки да си спомнят.
По гърба ми пропълзяват мразовити тръпки; тръгват и по ръцете и карат кожата ми да настръхне.
– Знам, че Джанийн е готова да избие половин каста, за да се добере до тази информация, значи трябва да е изключително важна – казвам. После млъквам. Знам и още нещо, но чак сега си давам сметка за това.
Малко преди да се нахвърля на Джанийн, тя каза: „Това не важи само за теб! Нито само за мен!“.
Това се отнасяше за всичко, което тя ми причини в опитите да открие симулация, която да ми подейства. Симулация, която да подейства на Дивергент.
– Известно ми е, че е свързано с Дивергентите – изтърсвам. – Знам, че тази информация касае онова, което е отвъд оградата.
– Не е същото като да знаеш какво има оттатък оградата.
– Е, ще ми кажеш ли най-после за какво става дума, или само ще ми побутваш догадки под носа и ще ме караш да подскачам като пале?
– Не съм дошъл тук да участвам в себелюбиви пререкания. И няма да ти кажа нищо не защото не искам, а защото нямам представа как да ти го опиша. Сама трябва да го видиш.
Забелязвам, че с течение на разговора светлината от жълта става все по-наситенооранжева и хвърля по-тъмни сенки върху лицето му.
– Мисля, че Тобиас има право – казвам. – На теб ти харесва да си единственият посветен. Харесва ти, че аз не знам това, което ти знаеш. Това те кара да се чувстваш значим. Точно затова няма нищо да ми кажеш, а не защото е неописуемо.
– Не е вярно.
– И откъде да съм сигурна?
Маркъс впива очи в мен и аз отвръщам на погледа му.
– Седмица преди симулационната атака Аскетите взеха решение да разкрият тази информация и да разпратят до всички записа с нея. На всички в града. Денят, определен за нейното огласяване, беше приблизително седмица след симулационната атака. Както се досещаш, не успяхме да го направим.
– Значи, тя не е искала да разкриете какво има отвъд оградата? И защо? Но най-важно е откъде е научила за намеренията ви? Нали каза, че това са знаели единствено лидерите на Аскетите?
– Ние не сме местни, Беатрис. Доведени сме на това място със специална задача. Преди време Аскетите бяха принудени да поискат помощ от Ерудитите, за да изпълнят тази задача, но накрая по вина на Джанийн всичко тръгна в погрешна посока. Защото тя отказва да направи онова, което се очаква от нас. И дори прибягна до убийства.
Доведени тук.
Главата ми жужи от наученото. Стискам здраво ръба на пейката под себе си.
– Какво трябва да направим? – питам почти шепнешком.
– Вече ти казах достатъчно, за да се убедиш, че не съм лъжец. Колкото до останалото, наистина не съм способен да ти го обясня. Позволих си да ти разкрия част от истината, защото ситуацията заплашва да се превърне в бедствие.
Бедствие. Внезапно проумявам проблема. Безкастовите замислят да унищожат не само водещите личности сред Ерудитите, но и цялата база данни на кастата. Те ще изравнят всичко със земята.
Никога не съм одобрявала плана им, но си въобразявах, че след него, рано или късно, ще можем да се възстановим, защото Ерудитите все още ще знаят необходимата информация, дори тяхната база данни да е унищожена. Сега обаче се оказва, че има нещо, което не е известно дори на най-интелигентните сред Ерудитите; нещо, което не може да бъде възстановено след унищожаването на реда в нашия свят.
– Ако ти помогна, ще предам Тобиас. Ще го загубя завинаги. – Преглъщам мъчително. – Ето защо трябва да ми дадеш много основателна причина да го направя.
– Освен благополучието на всички в нашето общество ли? – Маркъс бърчи нос от отвращение. – Това не ти ли е достатъчно?
– Обществото ни е разкъсано на части. Ето защо не ми е достатъчно.
Маркъс въздъхва.
– Вярно е, че родителите ти умряха за теб. Но майка ти онази нощ беше в централата на Аскетите не да те спасява. Тя дори не знаеше, че си там. Опитваше да опази от Джанийн файла с информацията. Когато разбра, че си на крачка от смъртта, се втурна да те спасява и остави файла в ръцете на Джанийн.