– Тя не представи нещата по този начин – отвръщам разгорещено.
– Излъгала те е, защото така е трябвало. Работата е там, Беатрис… Майка ти е била наясно, че може и да не излезе жива от централата на Аскетите и въпреки това рискува. Тя с готовност би пожертвала живота си за този файл. Разбираш ли?
Аскетите са готови да умрат за всеки човек, било то приятел или враг, щом обстоятелствата го изискват. Вероятно заради това трудно оцеляват в опасни ситуации. Но малко са нещата, заради които биха пожертвали живота си. Те не ценят много от физическия свят.
Ако той наистина казва истината и мама е била готова да умре, за да стане публична тази информация… Аз съм способна на всичко, за да довърша започнатото от нея.
– Опитваш се да ме манипулираш, нали?
– Предполагам – отвръща той, докато сенките изпълват очните му кухини като тъмна вода. – Но това е нещо, което ти сама ще трябва да решиш.
38
Не бързам да се връщам в къщата на Итън. По пътя се опитвам да си спомня какво ми каза мама, когато ме спаси от удавяне в резервоара по време на симулационната атака. Нещо от рода, че е наблюдавала влаковете от самото начало на атаката. „Докато не те открих, не знаех как да действам. Единствената ми цел беше да те спася.“
Сега, докато се вслушвам в гласа от спомените си, казаното добива друг смисъл. „Докато не те открих, не знаех как да действам.“ В смисъл, не знаех как да спася и теб, и файла. „Единствената ми цел беше да те спася.“
Тръскам глава. Дали точно това бяха думите ѝ, или сега нагаждам спомените си според онова, което ми каза Маркъс? Няма как да разбера. Единственото, което ми остава, е да реша дали да се доверя на Маркъс, или не.
Докато той е вършил жестоките си, зловещи дела, обществото ни не е било разделено на „добри“ и „лоши“. Жестокостта не прави човека нечестен, както и храбростта не го прави задължително добър. Маркъс не е само добър или само лош, а и двете едновременно.
Е, може би повече лош, отколкото добър.
Но това не означава, че лъже.
В дъното на улицата пред мен забелязвам оранжевото зарево на пожар. Разтревожена, ускорявам крачка и виждам, че пламъците излизат от големи варели с човешки ръст, наредени по тротоара. Наоколо са се насъбрали Безстрашни и безкастови. Съвсем тясно празно пространство очертава граница между двете групи. Най-отпред стоят Евелин, Харисън, Тори и Тобиас.
Забелязвам Кристина, Юрая, Лин, Зийк и Шона отдясно на групата Безстрашни и заставам до тях.
– Къде се губиш? – пита Кристина. – Търсихме те под дърво и камък.
– Отидох да се поразходя. Какво става тук?
– Най-после ще ни кажат каква е стратегията за атака – изпреварва я Юрая и по всичко личи, че едва се сдържа.
– Аха – казвам само.
Евелин вдига ръце с обърнати напред длани и безкастовите утихват. Те са по-дисциплинирани от Безстрашните, на които са нужни още трийсетина секунди, за да се укротят.
– През последните седмици разработихме стратегия за битката с Ерудитите – започва Евелин, а ниският ѝ глас се лее без усилие. – Сега, когато е вече готова, бихме искали да ви я представим.
Евелин кимва към Тори, която подхваща след нея:
– Нашата стратегия не е насочена към конкретна цел, а има по-широка база. Няма начин да разберем кои от Ерудитите подкрепят Джанийн и кои – не. Затова е по-безопасно да приемем, че всички онези, които са срещу нея, вече са напуснали централата на Ерудитите.
– Всички знаем, че силата на Ерудитите не е в хората, а в информацията, която притежават – продължава Евелин. – Докато те владеят информацията, ние няма да се освободим от тях, особено след като повечето от нас са зависими от симулацията. Ерудитите използват информацията вече дълго време, за да ни контролират и управляват.
В тълпата се надигат викове, които започват от редиците на безкастовите и се подемат от Безстрашните, сякаш всички сме части от един общ организъм и следваме командите на едно общо съзнание. Само че аз не съм сигурна какво да мисля, нито как се чувствам. Част от мен също надига глас за унищожението на всички Ерудити и на онова, за което те милеят.
Поглеждам към Тобиас. Изражението му нищо не подсказва; той стои извън осветеното от огъня пространство и почти не се вижда. Чудя се какво ли мисли за всичко това.
– Съжалявам, че трябва да го кажа, но онези от вас, които са уцелени от предавателите на симулацията, трябва да останат тук – взима думата Тори, – защото може да бъдете активирани като оръжие на Ерудитите във всеки един момент.