Всеки от тези гласове предизвиква тръпки по цялото ми тяло. Преживяла съм много спорове и разпри през живота си, особено през последните два месеца, но никога не съм била толкова изплашена. От Миротворците не се очаква да се карат.
Решавам да не чакам повече. Тръгвам покрай насъбралите се, промъквайки се между Миротворци, които са скочили прави, и прескачайки ръцете и изпънатите крака на седналите. Някои ме гледат втренчено – може и да съм облечена в червена риза, но татуировките над яката се набиват на очи дори от разстояние.
Застоявам се край редицата Ерудити. Кара се изправя, кръстосала ръце, докато я наближавам.
– Какво търсиш тук? – пита.
– Дойдох да кажа на Йохана какво става – отговарям. – А и да помоля за помощ.
– Мен? – възкликва тя. – Защо…
– Не само теб – уточнявам. Опитвам се да забравя какво каза за носа ми, но не ми е лесно. – Всички вас. Имам план как можем да спасим част от базата данни на вашата каста. Но за целта ми е нужна помощта ви.
– По-точно ние имаме план – намесва се Кристина, изникнала незнайно откъде, и застава от лявата ми страна.
Кара поглежда Кристина, после отново мен.
– Точно ти ли искаш да помогнеш на Ерудитите? – натъртва. – Направо съм смаяна.
– Ти също искаше да помогнеш на Безстрашните – казвам. – Защо си мислиш, че си единствената, която не се подчинява сляпо на онова, което ѝ нарежда нейната каста?
– Онова беше типично за вашето поведение – отвръща Кара. – Избивате всички, които са се озовали на пътя ви.
Нещо стиска гърлото ми. Тя толкова прилича на брат си – от дълбоката гънка между веждите, чак до тъмните кичури в иначе русата коса.
– Кара – намесва се Кристина, – ще ни помогнеш ли, или не?
– Ясно е, че ще ви помогна – въздъхва Кара. – Убедена съм, че и другите ще го направят. Елате в спалното помещение на Ерудитите след края на срещата, за да ни кажете плана си.
+ + +
Срещата продължава още час. Дъждът междувременно е спрял, макар по стъкления покрив и стените на оранжерията все още да се стича вода. Докато трае обсъждането, двете с Кристина седим, опрели гърбове в една от стените и играем на игра, в която всяка се опитва да настъпи палеца на другата. Тя винаги печели.
Най-накрая Йохана и останалите, изпратени като говорители на своите групи, застават в редица в коренището на дървото. Сега косата на Йохана се спуска над сведеното ѝ лице. Очаква се да обяви резултата от обсъждането, но тя стои със скръстени ръце и барабани с пръсти по лакътя си.
– Какво става? – пита Кристина.
Йохана най-накрая вдига очи.
– Очевидно е било трудно да се стигне до единомислие – казва тя, – но мнозинството от вас искат да продължим политиката на ненамеса.
За мен е без значение дали Миротворците ще влязат в града, или не. Но вече бях започнала да се надявам, че не всички са страхливци. Сега обаче тяхното решение много ми прилича на малодушие. Отново се отпускам до стъклената стена.
– Не бих желала да всявам раздори в общността, на която дължа толкова много – продължава Йохана. – Моята съвест обаче ми налага да се обявя срещу това решение. Всички ония, чиято съвест им диктува да поемат към града, са добре дошли с мен.
Отначало аз, както и всички останали, не проумявам какво точно казва. Йохана вирва глава, така че белегът отново се открива, и добавя:
– Давам си сметка какво означава това – че повече не мога да бъда една от Миротворците. – Тя подсмърква. – Но моля да запомните, че дори да ви напускам, го правя изпълнена с любов, а не със злоба.
Йохана се покланя на насъбралото се множество, прибира косата зад ушите си и тръгва към изхода. Неколцина от Миротворците се надигат, после още няколко се изправят и скоро всички са на крака, а някои – не много, но все пак има и такива – тръгват след нея.
– Не това очаквах – казва Кристина.
40
Спалното помещение на Ерудитите е едно от най-големите в лагера на Миротворците. В него има общо дванайсет легла: осем от тях са събрани край стената в дъното и по две са залепени едно в друго до другите две стени. По средата има огромно празно пространство, заето от голяма маса, покрита с инструменти, метални стърготини, зъбни колела, стари части от компютър и жици.
Двете с Кристина тъкмо сме изложили плана си, който сега, под втренчените погледи на десетина Ерудити, изглежда доста по-глупав.