Ето заради какво Джанийн беше готова да поробва умове и да убива хора – за да запази това в тайна от нас. За да ни държи в невежество и безопасност вътре в оградата.
Част от мен я разбира.
– Затова вие сте ни толкова важни – продължава Аманда. – Нашата битка срещу насилието и жестокостта лекува само симптомите на болестта, но не и самата болест. Вие сте истинският лек.
Намерихме начин да ви държим далече от нас, за да бъдете в безопасност. Далече от нашите водни запаси. Далече от нашите технологии. Далече от нашия обществен ред. Създадохме вашето общество в този вид с надеждата, че вие ще преоткриете чувството за морал, което повечето от нас са изгубили. С течение на времето се надяваме да започнете да се променяте – нещо, на което повечето от нас вече не са способни.
Оставям ви този запис, за да разберете кога е настъпило времето да ни помогнете. Ще познаете, че е дошло, когато сред вас започнат да се появяват все повече хора с лесно приспособима индивидуалност. Името, което трябва да дадете на тези хора, е Дивергенти. Щом те станат мнозинство, вашите лидери трябва да наредят на Миротворците да отворят портата на града, за да сложите край на изолацията си.
Ето, значи, какво е било желанието на моите родители: да използваме наученото от нас, за да помогнем на другите хора. Аскети до последен дъх.
– Информацията от този запис трябва да бъде достъпна единствено за членовете на правителството – казва Аманда. – Вие сте нашият бял лист. Но не ни забравяйте.
Тя леко се усмихва.
– Аз самата ще се присъединя към вас – продължава. – Както и всички останали, доброволно ще забравя името, семейството и дома си. Ще приема нова самоличност, с лъжливи спомени и подправена история. Но за да се убедите, че всичко, казано досега, е истина, ще ви съобщя името, което смятам да приема.
Усмивката ѝ става още по-широка и за миг имам чувството, че я познавам отнякъде.
– Новото ми име ще бъде Едит Прайър – казва тя. – Има толкова много неща, които с радост ще забравя.
Прайър.
Записът прекъсва. Лъчът на прожекционния апарат осветява стената в синьо. Стискам ръката на Тобиас, а около нас се е възцарила тишина, сякаш всички сдържат дъха си.
После се надигат викове.
БЛАГОДАРНОСТИ
Благодаря ти, Господи, че спазваш своите обещания.
Благодаря:
На Нелсън, мой първи читател, неуморим помощник, фотограф, най-добър приятел и най-важното – съпруг… Мисля, че Beach Boys са го казали най-добре: „Един Господ знае какво щях да съм без теб“.
На Джоана Волпе, не бих могла да си пожелая по-добър агент и приятел. На Моли O’Нийл, моя редактор-чудо, за неуморния ѝ труд върху тази книга на всички нива. На Катрин Таджън за нейната сърдечност и проникновеност, както и на целия екип на „KT Букс“ за тяхната подкрепа.
На Сюзън Джеферс, Андреa Кърли и знаменитата Брена Францита, задето бдяха над всяка моя дума; на Джоуъл Типи и Ейми Райън, които направиха тази книга толкова красива; на Джийн Макгинли и Алфа Уонг, защото проправиха път на книгата до места, които изобщо не съм очаквала. На Джесика Берг, Сюзън Дейлиън, Барб Фитцсимънс, Лорън Флауър, Кейт Джаксън, Сюзън Катц, Алисън Лисноу, Кейси Макинтайър, Даян Наутън, Колийн О‘Конъл, Обри Паркс-Фрайд, Андреа Папенхаймър, Шона Рамос, Пати Росати, Санди Ростън, Джени Шеридан, Меган Сагрю, Моли Томас и Алисън Верост, както и на всички останали в Аудио отдела, Дизайнерския отдел, Финансовия отдел, отдел „Международни продажби“; на всички от търговския, правния, редакторския, маркетинговия, рекламния, производствения екип и отдел „Продажби“, отдел „Училищно и библиотечно разпространение“, отдел „Специализирани продажби и авторски права“ в „Харпър Колинс“ за тяхната невероятна работа в света на книгите, както и в моя свят от книги.
На Лара Ерлих за изобилието от литературна и писателска мъдрост. На моите приятели по перо – ще ми трябват купища страници, за да изброя всички от писателската общност, които бяха така мили с мен, но не мога дори да мечтая за по-добри партньори. Алис, Мери Катрин, Малъри и Даниел – какви страхотни приятели имам.
На Нанси Кофи, за нейните очи и за мъдростта ѝ. На Поя Шахбазин и Стив Янгър, моят фантастичен кино екип; на „Съмит Ентъртеймънт“, „Ред Вагън“ и Евън Дохърти за това, че приеха да живеят в създадения от мен свят.