Бях обезумял от страх и започнах да го моля да ми прости за думите ми.
— Добре, ще ме молиш ли за прошка на колене? Ще обещаеш ли да ме почиташ като бог?
— Обещавам, обещавам! — пищях аз и той ме хвърли ядно на палубата.
Джуджето се изправи след последните си думи. Въпреки жалкото му тяло у него имаше нещо благородно. То явно бе играло ролята на страхливец, за да спаси живота си, и от онзи страшен ден бе живяло с присмеха и подигравките на всички бунтовници. Обаче неговият измъчен дух още гореше буйно; в очите му имаше огън, който не предвещаваше нищо добро за Були Савидж.
— Кълна се, че един ден моят нож ще намери онова място между плещите на Були, което трябваше да намери в деня, когато той уби Джим Роджърс!
СПОРАЗУМЕНИЕТО
При тези последни думи Стъмпи яростно размаха юмрук. След това клетото същество припадна. То се гърчеше и мяташе на земята със запенена уста. Когато бе започнало да се свестява, видях, че Мад Пат идва към бараката ни.
— Вдигнете Стъмпи и го оставете зад ония сандъци — заповяда капитан Хътълстоун. — Ни дума за това, което чухте!
Мад Пат се появи на врата.
— Добро утро, приятели! — извика той и дръзките му очи светнаха.
Отвърнахме на поздрава му, но не много сърдечно. По-късно научихме, че по време на бунта Пат бил болен и не участвал. Заблудили го, че Були Савидж бил принуден да се бие, защитавайки живота си. Лековерният Пат повярвал и съединил съдбата си с бунтовниците.
„Франси фри“ заплавал с новия си капитан и с недостатъчен екипаж. Хората му се отдали на пиянство, игри на карти и постоянни караници, като оставили кораба, тъй да се каже, да си плава сам. След една седмица се натъкнал на подводните скали, обкръжаващи източната част на острова, на който бяхме изоставени ние — Бунтовния остров, както го бяха кръстили, и се добрали до брега с доста спасени припаси. Тогава Савидж накарал хората си да поработят. Отсекли няколко дървета и с дъските и гредите, изхвърлени на брега от разбития кораб, построили укрепление с бойници за отбрана. Очистили не малко пространство около него и го заградили.
Всичко това научихме по-късно от Стъмпи. Подозирахме Мад Пат, че е един от негодниците, избили своите другари, и не бяхме разположени приятелски към него. При все това не можехме да забравим, че той спаси живота на Джим предната вечер, както и услугата, че ни развърза въжетата.
— Изглежда сте ме избрали да определя условията за споразумение — Пат седна спокойно на един от сандъците. — И добре сте направили — той посочи с пръст през рамото си към укрепената сграда. — Повечето от ония гадини ще ви се усмихват и ще говорят сладки приказки, а в същото време ще гледат как да ви забият нож в сърцето.
— А на тебе можем ли да се доверим? — попита Хътълстоун с ирония в гласа.
— Да, можете — отвърна Мад Пат със сериозен тон, искреността на който не можеше да се отрече. — Ако реша да убия някого, аз му казвам това открито. Но ако нарека един човек свой приятел, оставам му приятел каквото и да стане, дори ако работата стигне до гроб.
Всичко това направи впечатление на капитана и той протегна ръка:
— Ти вече доказа, че си наш добър приятел, Пат!
Но Пат пъхна ръце дълбоко в джобовете си:
— Полека, драги, полека! Нямам навика да си избирам приятели, както детето избира черупки по морски бряг. Направихте ми добро впечатление, не мога да отрека това. Спасихте Стъмпи снощи тъкмо когато бях решил, че шегата е отишла много далеч, и щях да си навлека гнева на Були, като се намеся. Но аз още не ви познавам, както и вие мен. Може би един ден ще бъда горд да ви нарека свои приятели и другари и може би — тук гласът му прозвуча печално — един ден вие ще се гордеете, че сте другари на Мад Пат.
Никой не знаеше какво да каже и той продължи:
— Сега да говорим конкретно! Були Савидж ни каза, че това място често се спохожда от пирати, а ние сме малко на брой. Разбира се, ако бъдем нападнати, смятаме да се браним, но сме всичко двайсет и един човека. С вас петимата ще бъдем достатъчно силни да издържим срещу сто души. Затова той ви казва — и това е честно предложение — присъединете се към нашата група, свържете съдбата си с нашата.
Капитан Хътълстоун го погледна със съмнение.
— Но ако някога Були Савидж се опита да наруши думата си и да ви направи зло, той знае, че освен мене най-малко трима други ще бъдат на ваша страна. А той няма да посмее да направи нещо, което може да отслаби групата му.
Настъпи кратко мълчание.
— Да, има и други от екипажа, които ще минат на наша страна, ако не се лъжа. Моят честен съвет е, че това е най-доброто, което можете да направите. Ако откажете, ще ви нападнем още днес — сам ще се бия срещу вас, както всеки друг, запомнете това, и вие няма да видите слънцето да се скрива зад хоризонта.