— Е, момчета — каза капитан Хътълстоун, като се обърна към нас, — чухте Пат. Няма съмнение, че беше откровен и честен с нас. Какво предлагате?
Олд Троуър прокара ръка по посивелите си, оредели коси:
— Ако от нас няма да се иска да нападаме някой мирен кораб, аз съм напълно съгласен: Не можем да се защитаваме срещу нападението им дълго време, това е сигурно. Но вие трябва да решите, сър! Аз ще се подчиня, каквото и да решите.
— А ти, Джим? — попита капитанът.
— Були Савидж има да урежда един спор с мене, струва ми се!
— Да — съгласи се Мад Пат, — и това ще стане, надявам се. Хората започнаха да се отегчават от живота на този остров и ще посрещнат добре едно развлечение от този вид. Ти си готов да се биеш с Були, нали?
— Естествено! Но какво ще стане, ако надвия Були?
— Той ще те намрази, но няма човек помежду ни, който не ще извика и не ще хвърли шапката си от радост. Все пак той ще те надвие и ме е страх да не те осакати за цял живот.
— Искаш ли да се биеш с него, Джим? — попита капитанът.
— Да, сър, трябва да се бия! Никой човек, който е предизвикал Боксър Джим на борба, не е получил отказ. С Божията помощ ще платя на Були Савидж за онова, което ми стори снощи.
Капитан Хътълстоун се замисли.
— Колкото за борбата между Боксър Джим и Були Савидж — каза той, — тя ще стане, тъй като хората я искат и двамата борци са готови да се бият. Но Савидж трябва да се съгласи да не наранява противника си повече, отколкото е нужно, а също и Джим от своя страна. Щом единият от борците падне безпомощен, победителят няма да мъчи или осакатява победения.
Мад Пат подсвирна тихо:
— Були може да обещае, но когато се разпали в борбата, дали ще помни обещанието си?
— Кажи му — каза капитан Хътълстоун, като изпъчи тънката си фигура, — кажи на капитана си, че ако спечели борбата и продължи да мъчи Джим, аз ще се разправям с него! Кажи това и на другарите си!
Мад Пат погледна капитана с възхита:
— Това е храбра постъпка от ваша страна! Но е цяла лудост! Момчетата няма да имат нищо против. Това ще значи само две схватки вместо една. Ако искате съвет, оставете работата така, както дойде.
След това Пат отиде при другарите си да докладва какво сме казали. Върна се бързо с Були Савидж за потвърждаване на спогодбата. Гигантът нямаше любезно изражение, въпреки че се мъчеше да се покаже доволен. Само веднъж допусна гневът да се изпише на лицето му.
— Колкото за моята борба с Джим — каза той с дебел глас на капитана, — щом свърша с него, готов съм да се бия с тебе веднага или по-късно, както искаш.
— Аз няма да се бия с теб, ако се държиш честно с Джим — отвърна капитанът, гледайки Були право в очите. — И двамата сте достатъчно големи и добри борци при това. Нека щастието реши кой от вас да спечели. Ако ти излезеш щастливецът, капитан Савидж, искам да спреш веднага, щом спечелиш. Иначе, както казах, настоявам за правото да се намеся.
Напуснахме склада с нашите пови съюзници и се присъединихме към групата на Були Савидж пред укрепената сграда. Тук събитието бе ознаменувано с добър обяд, в който взех живо участие — с чаша ром и канче вино. След обяда повечето хора се разположиха на сянка, легнали удобно на гръб върху топлата земя в очакване на хладната вечер. Решено бе борбата между Савидж и Джим да стане, когато слънцето се наклони на запад и премине горещината. Дотогава хората щяха да лежат или да спят.
Като повечето младежи ненавиждах лежането денем. За мен само нощта бе време за лежане и сън, а денят — за игра. Затова се приповдигнах и седнах да погледам хората наоколо, повечето от които бяха затворили очи, а мнозина хъркаха на различен глас. Не бяха минали и пет минути, когато момчето от групата на Були Савидж привлече вниманието ми със знаци иззад прикритието на една близка палма.
Първо помислих, че вика някого, но когато посочих себе си въпросително, то кимна с глава. Тогава се измъкнах и тръгнах към него, без да ме забележат околните. Момчето ми направи знак да бъда предпазлив, после се обърна и тръгна из гъсталака между дърветата. Последвах го с готовност. Щом се отдалечихме от сградата достатъчно, за да не бъдем видени или чути, то изчака да го настигна.
— Здравей! — каза и за пръв път забелязах, че изглежда доста весело, добро момче, въпреки лошата компания, в която беше, и скъсаните си дрехи. — Как се казваш?
— Франк Мартин! Бях юнга на „Светла зора“.
— Аз пък съм Фред Скипърс, поне така ми викат другите. Нямам ни баща, ни майка и откак се помня, все съм бил Фред Скипърс. Бях с Були Савидж на „Франси фри“. Трябваше да види Були оня ден, когато ние… Но аз забравих! Ще играе камшик по гърба ми, ако някога кажа това!