Продължавах непрекъснато да го разтривам. Фред не даваше никакъв признак на живот. Тъкмо се канех да го изоставя и да подиря помощ и той се размърда.
— Стига — изръмжа. — Макар и да ме надви, няма какво да ме мъчиш! Цялото тяло ме боли.
Разбрах по-късно: Фред си мислел, че съм го надвил. Избухнах във внезапен смях и паднах на земята. Сигурно това бе реакция от борбата и страха, току-що преживени. Във всеки случай се търкалях по земята, сълзи затекоха по бузите ми и едва не пукнах от смях.
— Стига ти казвам! — повтори Фред гневно. — Ей, какво е това, защо си ме заливал с вода?
Не можех да говоря от смях. Разярен, Фред се изправи с мъка и замаха с юмрук, залитащ от слабост.
— Няма да те оставя да си играеш с мен — извика той. — Ти може да си ме надвил веднъж, но аз още мога да се бия! Ставай да те видя, глупако, или ще те ритна!
— Не помниш ли, че падна в морето? Изтърколи се през ръба на скалата, ей тука.
Фред погледна края на скалата, където тя бе малко разкъртена, после се обърна учуден към мен.
— Но аз не мога да плувам — възрази той.
— Да, но аз мога!
— И твоите дрехи са мокри — каза и като че разбра.
За момент помислих, че ще падне, защото политна, и скочих да го подкрепя, но той нямаше нужда от моята помощ.
— Погледни! — каза момчето, като посочи към морето, близо до мястото, където бе паднал.
Проследих посоката на пръста му и изтръпнах — видях перката на акула, пореща огледалната повърхност.
— Ти си рискувал заради мене? — попита Фред смаяно.
— Не мислех за акулите. Знаеш, че падна по моя вина. Не оставаше друго…
Но той ме прекъсна:
— Никога не съм имал приятел в живота си! Ще бъда много доволен, ако ми станеш приятел.
Протегнах му ръка. Той я стисна така силно, че едва не извиках. Тогава видях как очите му се навлажниха и сълзи потекоха по бузите му.
АЗ СЕ БИЯ С БУЛИ САВИДЖ
Когато Фред и аз стигнахме до оградата, всички нещо работеха. Були Савидж ни изруга, че сме закъснели, но не попита къде сме били. Останалите бяха в очакване на яденето и на боя между Савидж и Джим тая вечер, затова и не забелязаха нищо необичайно в нас.
Седях при капитан Хътълстоун и другите от нашата група, докато ядяхме коравите сухари и пиехме горещото какао. Той не изглеждаше сърдит, дето съм ходил някъде, без да се обадя, макар че ме бе предупредил да бъда нащрек и да не се отделям от него и групата ни, ако видя признаци на размирие.
— Сигурно не си виждал Дик Денджър? — попита той. — Не знам какво да мисля за него…
Сенките се удължаваха бързо… Були Савидж и Боксър Джим застанаха един срещу друг. Останалите насядаха наоколо на земята в широк кръг. Не присъстваше само Стъмпи, който бе изпратен някъде по работа. Когато заемах мястото си до Фред Скипърс, който трепереше от вълнение пред предстоящото зрелище, се блъснах в един от групата на Були.
— Дявол да те вземе! — извика яростно човекът.
Готвех се да му отвърна гневно, но видях, че това е Слинки Дан, който бе ранен в рамото тази сутрин, помислих, че съм го закачил по раненото място, и се сдържах. Той продължи пътя си до огъня и пъхна в него желязна пръчка.
Двамата противници бяха готови. Бяха се съблекли до пояс и кръжаха един около друг.
Були Савидж се беше прегърбил и очите му гледаха към краката на противника. Ръцете му бяха протегнати. Очевидно възнамеряваше да се вкопчи в него при първа възможност. Мъчеше се да направи това с внезапен скок право върху врага си.
От своя страна Джим кръжеше на пръсти, с вдигната глава и наблюдателни очи, а юмруците му бяха свити и готови да нанасят тежки удари. Той нямаше никакво намерение да оставя мощните ръце на бунтовника да го сграбят в своята хватка и пъргаво избягваше лудите набези на Були с ловко отскачане встрани.
Джим спечели първия успех. Изобщо дълго време борбата бе в негова полза. Когато избягна една от най-успешните атаки на Були, той бързо се обърна и удари нападателя си зад ухото, сваляйки го на колене на земята. Хората наоколо нададоха одобрителни викове. Но Були веднага се изправи и изразът му не предвещаваше нищо добро за Джим.
Джим скачаше и се мяташе като гумена топка, а от време на време дългата му ръка се размахваше светкавично и юмрукът му се стоварваше върху противника, по-точно върху лицето му, което скоро доби многоцветен вид. Савидж понасяше ударите, без да мигне, и все още с висок дух се хвърляше към гъвкавия враг.
След малко Джим започна да стоварва удари върху тлъстото му тяло. Изтръпнах, когато те заваляха един след друг с неотразима сила.
Изведнъж Були Савидж спря за малко като замаян и вдигна очи към лицето на противника си.