— Не можеш ли да стоиш неподвижно една минута, дявол да те вземе? — изръмжа той. — Аз ще те…
Джим прекрати заплахите му със страшен удар в гръкляна, като за миг го задуши. После наново започнаха лудите набези на бунтовника и ловките отскачания и страшните удари на Джим.
В това време Слинки Дан се бе настанил в кръга, недалеч от мен. Щом погледнах към него, когато поражението на Були изглеждаше въпрос на минути, трепнах от безпокойство. Той бе коленичил и в ръката си държеше връв, на чийто край бе завързана оловна топка.
В този миг Джим бе с гръб към Дан, без всякакво подозрение за подлата игра, която се готвеше. Отворих уста да извикам… Беше късно! Слинки Дан хвърли връвта. С тежестта, която бе вързана на нея, тя изсвири във въздуха и се уви около левия глезен на Джим. Въпреки че Дан теглеше връвта, той успя да запази равновесие, но преди да се освободи, Були Савидж се хвърли напред с тържествуващ рев и метна грамадните си ръце около тялото му.
— Ти, подлецо! — извика Мад Пат, като се опита да се хвърли върху Слинки Дан, но хората отстрани му хванаха ръцете. Капитан Хътълстоун и Олд Троуър също искаха да направят нещо, за да поправят подлото действие, но бяха задържани на местата си. Всички бяха в лудо вълнение от титанската борба, която се водеше пред тях, и не допускаха никаква друга намеса в зрелището.
Були Савидж стискаше безпомощното тяло на Джим с цялата си мощ. Ръцете на Джим бяха притиснати към тялото му и колкото и да се мъчеше, не можеше да ги освободи. Видях лицето му да побледнява, но не видях страх дори когато разбра, че усилията му са безполезни.
И двамата паднаха внезапно — Джим отдолу. Главата му се удари силно. Сърцето ми едва не спря да бие, когато видях, че се изопна и остана неподвижен.
Няколко секунди Були Савидж продължаваше да го стиска в мечешките си лапи, но като видя, че противникът му е безчувствен, разхлаби ръце и коленичи до него. В такова положение, тежко задъхан, зачака, като че ли не знаеше какво да прави по-нататък. Изтръпнах от яростта в кръвясалите му очи.
Той се обърна към Слинки Дан. След кимването на главатаря Дан се завтече към огъня. За мой ужас извади от живите въглени желязната пръчка. Единият й край бе червен от накаляване.
Видял какво се готви Дан да подаде на Савидж, капитан Хътълстоун лъвски се задърпа, за да се отърве от държащите го.
— Ако дадеш това на Савидж, ще те убия, щом се освободя! — извика той през зъби.
Дан за миг се поколеба, но уверил се, че капитанът, въпреки страшните си усилия, не може да се освободи, пристъпи напред с нажеженото желязо.
— Добре, Були, удари му печата! — извика един от бунтовниците.
Савидж вдигна желязото близо до лицето си, като че ли опитваше колко е горещо. Ненавистта изчезна от очите му. Вместо това пламна треската на очакваното удоволствие. После бавно, сантиметър по сантиметър, той започна да навежда светещото желязо към бялото, обърнато нагоре лице на Джим.
— Няма ли да направиш нещо? — чух напрегнат глас в ухото си. — Ще стоиш и гледаш как удрят клеймо на другаря ти като на вол?
Наистина седях неподвижно, сякаш парализиран. Внезапната подлост спрямо Джим, залавянето на другарите ми и особено мисълта за светещото желязо, приближаващо се към клетника, ме замаяха тъй, както хората се омайват под отровния поглед на змията. Думите на Фред Скипърс, пропити с презрение, премахнаха магията.
— Помогни ми да освободя капитан Хътълстоун — извиках на приятеля си и скочих на крака.
Спомням си как желязото спря, когато Були Савидж се обърна при моя вик. Веднага се вкопчих в единия от хората, притискащи капитана на земята. Фред скочи като дива котка върху раменете на другия.
Разбира се, нито Фред, нито аз бяхме равни на хората, които нападахме, но нашата цел бе постигната. Хътълстоун се възползва от внезапната ни намеса, изтръгна се от пазачите си и с вик се хвърли в средата на кръга. Ръката му сграбчи китката на Савидж и с бързо извиване, при което подлецът болезнено изохка, запрати горещото желязо във въздуха. Светещият край падна върху голия крак на един от хората, които държаха Троуър. Човекът изкрещя и разхлаби хватката си. В следващия миг Троуър свали другия си противник със страничен замах на ръката и се изправи с изваден нож, готов да се бие до своя капитан.
Но Хътълстоун не искаше да става общ бой. Той смяташе да уреди работите сам.
— Ставай! — извика капитанът на Савидж не много високо, но със страшна заплаха в гласа. — Сега ще имаш работа с мен!
Були се изправи тежко на крака. Тресеше се от ярост и подутото му лице се гърчеше от спазмите на страшна ненавист. Неговите хора се втурнаха да му помогнат.