— Дръпнете се назад, глупаци! — изръмжа той дрезгаво. — Мислите ли, че ми трябва помощ, за да се бия с това куче?
— Готов съм — отвърна капитанът твърдо. — Пат, отнеси Джим настрана от нас и се помъчи да го свестиш. Ти, Троуър, внимавай добре! Застреляй първия, който се опита да се меси — убий го на място!
— Слушам, сър! — извика Олд Троуър и описа полукръг с цевта на пищова си.
Були Савидж и неговият нов противник се изправиха един срещу друг с пламтящи очи. Гигантът се хвърли напред като бик. Хътълстоун се сниши бързо под прострените му ръце, като замахна нагоре с отворена длан и му цапна един хубав плесник по бузата. Изглеждаше хладнокръвен и уверен в себе си, готов да отбие следващия удар. Въпреки това мислех, че го чака смърт или осакатяване.
Три пъти разяреният бунтовник се хвърля към своя пъргав противник и трите пъти капитанът избягна ударите му, като ги отбиваше с отворена длан.
Когато левият юмрук на Були замахна със страшна сила, Хътълстоун се сниши и юмрукът мина над дясното му рамо. В същото време капитанът светкавично обхвана с дясната си ръка масивната китка на главатаря и я изви навън, а с лявата докопа същата му ръка доста над лакътя, близо до рамото, и се отпусна на нея с цялата си тежест. Уплаших се, че капитанът ще се окаже във властта на Савидж, щом гигантът си послужи с дясната ръка. За мое учудване и краен възторг видях, че лицето на Були Савидж се изкривява от болката и че хватката го е направила безпомощен. Капитан Хътълстоун показа още по-ясно надмощието си, като направи няколко крачки напред, при което Були Савидж бе принуден да го следва с побеляло лице.
— Дявол да го вземе, какъв борец е вашият капитан! — извика Пат с възхищение. — Та Були Савидж е като дете в ръцете му!
Останалите бунтовници гледаха мълчаливо, без да разбират какво става.
— Ще те направя неспособен да мъчиш хората! Ще ти счупя ръката! — каза Хътълстоун.
Савидж започна да моли за милост. Явно мисълта, че ръката му ще бъде счупена като сух клон, го ужаси. Ново извиване на китката му и молбите се превърнаха в болезнени писъци.
Преди капитанът да изпълни заканата си, стана нещо непредвидено. Стъмпи се покатери през оградата и хукна нагоре по стръмнината към укрепената сграда, като че ли всички демони на ада го гонеха. Лицето му беше бяло като тебешир, а тялото му трепереше като мачта в буря.
— Какво има? — попита капитанът остро, държейки бунтовника.
— Кораб! — извика Стъмпи и гласът му секна от вълнение. — Току-що влезе в залива.
— Кораб! — повтори капитан Хътълстоун със светнало от надежда лице. — О, та това може да е „Светла зора“!
Но Стъмпи изглеждаше неуверен. Като си отдъхна, можа да ни разправи какво е видял.
— Голям кораб! Шхуна! Може да е „Светла зора“, но се съмнявам.
— Защо, Стъмпи? Моят кораб е шхуна и плава като риба. Сигурно е той! Помощникът го е върнал назад, за да ни търси. Бездруго е „Светла зора“!
— Мисля, че се лъжете, сър — настоя Стъмпи. — Дълго го гледах. Преди да влезе в залива, вдигна знамето си.
— Е? — попита капитанът нетърпеливо.
— Ех, сър, знамето, което издигна, е с череп и кръстосани кости. Пиратско знаме, сър!…
СМЕЛО ПОСЕЩЕНИЕ
Пиратско знаме! При тия думи се вдигна глъч сред бунтовниците и не едно лице побледня под загара. Макар да бяха негодници, знаеха, че пиратите са по-лоши. Събрани от утайката на седемте морета, дръзки до безумие, жестоки и диви като зверове в гората — не бе чудно, че оцелелите от „Франси фри“ се бояха от среща с тях.
Колкото за капитан Хътълстоун, лицето му побледня, но не от същия страх. Всичките му мисли за наказанието на Були Савидж бяха изчезнали. Той веднага пусна ръката му.
— Хайде, капитан Савидж! Ще трябва да забравим малкия си спор! Ако пиратите слязат на острова, може би ще дойдат и насам. Стане ли това, ще трябва да се държим дружно и да ги отблъснем. Знаеш какво става с нещастниците, попаднали в ръцете на тия господа.
Були Савидж пое протегнатата ръка неохотно. Лесно бе да се разбере какви мисли за убийство и отмъщение горяха зад злокобните му очи.
— Помни, че аз съм капитан на този екипаж, и всичко ще бъде наред — каза той с дебел глас. — Можем да отбраняваме това укрепление срещу три пъти по-многоброен неприятел.
— Съгласен съм! — отговори Хътълстоун. — И все пак мога ли да предложа да ме изпратиш за наблюдение на пиратския кораб? Ти приготви всичко за отбрана. Ако това е моят кораб и намеря възможност да освободя пленените хора от екипажа (освен ако вече не са мъртви, клетниците!), ще го направя. Така ще увеличим броя си, а това е крайно необходимо.