По пътя си минахме през висока поляна, от която се виждаше широкият океан. Далеч, почти на самия хоризонт, се забелязваха два кораба, отрупани с платна. Почувствах радост от мисълта, че пиратите са вече далеч, но капитан Хътълстоун, който стоеше близо до мен, въздъхна. Той обичаше своя кораб „Светла зора“ и загубата му причиняваше мъка, която наличността на съкровището съвсем не облекчаваше.
Можете да си представите впечатлението, което нашата поява направи в укреплението. Мад Пат извика така, че накара птиците да изхвърчат от дърветата. Фред Скипърс, по чиито бузи имаше следи от скорошни сълзи, ме прегърна, като че ли бяхме приятели от години.
— Когато видях кръвта по сабята на онзи пират — каза той, — едва не заплаках!
Стъмпи се приближи до мен и странното му лице се изкриви в усмивка на радост, че ме вижда. Едничкото лице, което изразяваше истинско неудоволствие от появата ми, бе лицето на Слинки Дан. Той се намръщи злобно, докато видът на сандъка със съкровището не обърна гнева му в алчност.
— Какво е това, дето сте го донесли, Були? — попита боцманът.
Любопитството на останалите бе голямо.
— Съкровище, момчета, цяло съкровище! Нали ви казах, че ще намерим, когато се присъединихте към мене на „Франси фри“? И още много съкровища ще пипнем, ако заловим някой кораб и тръгнем по моретата, както момчетата от „Пламтящ кръст“. Само че няма да бъдем тъй глупави да заравяме печалбите си на остров, на който има моряци, пострадали от корабокрушение, нали?!
Грамадният човек смигна и се засмя на собственото си остроумие.
— Отвори го, капитане — настоя Фидлър и другите се присъединиха към молбата му.
Очите им светнаха от алчност, а ръцете им се свиваха, като че ли броят златни монети. Някой пъхна една брадва в ръцете на Були и всички се отдръпнаха, за да го оставят да разбие сандъка.
Були вдигна брадвата високо във въздуха и се приготви да я стовари с достатъчно сила, за да разбие сандъка, окован в железа.
— Откъде знаеш, че няма скъпоценни камъни вътре? — попита капитан Хътълстоун.
Спокойните думи спряха движението на брадвата тъкмо навреме. Були коленичи до сандъка. Мъчи се една-две минути, после изпрати боцмана да донесе пила и лост. Много съвети и груби шеги бяха казани, докато насилваха ключалката. Настана внезапно мълчание, когато Були се приготви да вдигне капака.
Бях проврял глава между краката на Мад Пат, който беше в първата редица на зрителите. Ахнах от смайване и очите ми инстинктивно се затвориха при вида на тия вълшебни камъни. Прекрасни блестящи краски, поток от приказна светлина за-струи от сандъка.
Були Савидж зарови ръцете си дълбоко в сандъка и вдигна шепа скъпоценности високо над главата си.
— Гледайте! — извика с прегракнал от вълнение глас. — Това може и цар да накара да позеленее от завист!
Видът на искрящото съкровище подлуди групата. Започна безумно блъскане. Прострени ръце се мъчеха да стигнат до отворения сандък. С яростен рев Савидж наведе глава и започна да отблъсква с всички сили най-настойчивите. После, като остави камъните, затвори сандъка и с гръмовен глас извика на хората си да се дръпнат назад.
За момент алчността пропъди здравия разум у бунтовниците. Последва нов натиск. Но сега ръцете на Були Савидж бяха свободни. Като хвана боцмана, който се тикаше най-много и бе успял да грабне голям бисер, той го вдигна и хвърли през главите на викащата тълпа. Същата участ сполетя и друг бунтовник, който падна с болезнен трясък на земята.
При вида на решителния отпор на своя главатар хората се дръпнаха крачка назад. Були се изправи с тежко дишащи гърди и с блясък на дива радост в малките си очи.
— Хайде! — извика той подигравателно. — Кой друг иска да се научи да лети? Хайде! — добави, когато никой не помръдна.
Подигравката на Савидж засегна един широкоплещест моряк на име Чивърс, приятел на Мад Пат. Той бе готов да застане на наша страна, ако Були постъпи нечестно. Видях как ръката му се метна назад и в следващия миг дълъг нож изсвистя към сърцето на Були. Той вдигна лявата си ръка с инстинктивно усилие да се запази от удара. Щастието бе на негова страна. От ръката му шурна кръв. Без да обръща внимание на раната си, ревна от ярост и скочи върху нападателя. Десният му юмрук се размаха диво и се стовари в лицето на Чивърс. Кръв изби в ъгъла на устата му. Човекът падна безчувствен на земята. Савидж не се задоволи с това. Той се разкрачи над тялото на нападателя си, сграбчи го за гърлото и започна да го души.
— За Бога, сър! — извика Мад Пат на капитан Хътълстоун. — Направете нещо за спасението на приятеля ми!