— Значи ти го уби, Алек? — попита Джим, когато брат му замълча.
— Не, но щях да го направя. Преди да му пусна куршум в мозъка, наблизо се чу шум от хора, вървящи през храсталака. Извърнах се и се оказах пред пиратите, изскочили на полянката. Изпразних пищова си в най-предния и го свалих на земята. После прехвърлих сабята в дясната си ръка и атакувах останалите. Помня, че ударих един, защото той изохка и отскочи настрани. Следващите няколко минути са объркани в ума ми. Не мога да кажа как стигнах до тук жив. Човекът, строполил се от куршума ми, и досега е пред очите ми като кошмар. Никога по-рано не съм убивал човек, дори когато пиратите нападнаха кораба ни — Алек закри лицето си с ръце, а раменете му трепереха, сякаш ридаеше…
В същия миг долових някакво движение зад оградата. Ясно видях един пират. Веднага насочих мускета си, прицелих се бързо и внимателно и гръмнах. Гърмежът събуди другите по бойниците.
— Какво има, Мартин? — извика капитан Хътълстоун, но преди да отговоря, Стъмпи, подскачащ от вълнение, закрещя:
— Идат! Идат!
НАПАДЕНИЕТО НА ПИРАТИТЕ
Гърмежът на мускетите край мене ми напомни за моя дълг повече, отколкото викът на Стъмпи. Бях оставил на земята оръжието си след гърмежа и се обърнах да отговоря на въпроса на капитана. Когато куршумите на атакуващите пирати започнаха да плющят по стените на укреплението, грабнах напълнен мускет от ръцете на Сам и отново застанах на бойницата.
Първата атака бе насочена към срещуположната страна на укреплението, където защитниците му стреляха колкото могат по-бързо. В момента, в който погледнах през бойницата, един куршум изсвири край ухото ми и десетина пирати, водени от някакъв, с нахлупен на главата шарен каскет, се показаха на оградата отсреща.
В бързината не се целех добре и не нанасях поражения. Бунтовниците също стреляха бързо и съсъкът на куршумите ме изпълни с трескав страх. Въпреки това не мръднах от поста си и като грабнах друг напълнен мускет, се прицелих внимателно във водача. Когато гръмнах, той клекна на едно коляно. Ако не бе сторил това, уверен съм, моят изстрел щеше да го убие. Шареният каскет бе дръпнат от главата му като от невидима ръка и той остана да си търка голото теме учуден.
Не бе много лесна задача да се отбият атакуващите. Сам се уверих от тази малка схватка. Защитникът не смееше да се излага твърде дълго при стрелба, защото град от куршуми веднага се изсипваше около бойницата му.
Тъкмо когато ми се струваше, че пиратите ще се доберат до самите ни стени и със стрелба през бойниците ще ни избият като зайци, се разнесе пронизително изсвирване, след което нападателите започнаха да се оттеглят бързо, но методично, със стрелба.
При прегледа се оказа, че нашите загуби са малко. Имаше само трима леко ранени. Чивърс бе ударен в лявата ръка и му бе счупена костта (както каза капитанът). Пат бе ранен в челюстта, за щастие, не сериозно — куршумът бе минал през отворената му уста и излязъл през лявата буза, а един от екипажа на „Златен полумесец“ бе улучен в крака от рикошет.
— Добре е, че се отървахме толкова леко досега — каза капитанът. — Но се боя, че…
— Това не беше същинска атака — завърши мисълта му капитан Холт. — Навярно те я предприеха, за да изпитат силите ни. Видя ли някой пирата Бамбо, както те го наричат?
— Може би е още в безсъзнание — предположи Алек, който, събуден от шума на атаката, участва в края на битката.
Разговорът се прекрати. Въпреки доброто наблюдение нищо не се забелязваше. Були Савидж вече говореше да се изпратят разузнавачи и изказа предположението, че „Пламтящ кръст“ може би е видял някой търговски кораб и е отплавал да го гони. Още не бе свършил и се разнесе внезапен гръм. В следващия миг оръдеен снаряд се заби между оградата и укреплението.
— Дявол да го вземе, те стрелят от „Пламтящ кръст“! — извика капитанът разтревожен така, както рядко го бях виждал. — И нещо повече, могат да ни стигнат с оръдията си.
— Лягайте на земята — посъветва капитан Холт. — Аз ще наблюдавам дали ще ни нападнат.
Нов гръм се разнесе от далечното оръдие и дълго свистене предизвести падането на снаряда. Този път зад укреплението. Вдигна се фонтан от пръст във въздуха.
След шестия снаряд настъпи дълго мълчание. Очаквахме всяка секунда да чуем свистенето на снаряди. Но секунди и минути минаваха в мълчание и нашите нерви и дух започнаха да се оправят.
Мълчанието все още продължаваше. Раздадена бе храна и по чашка ром на желаещите. На всяка страна на укреплението бе поставен наблюдател. Останалите насядаха или крачеха насам-натам.