Не мина много и се разнесе гърмеж на мускет. Чивърс, който в този момент минаваше близо до една бойница, нададе вик, улови се с две ръце за гърлото и се строполи на земята. Когато го вдигнахме, бе мъртъв.
— Крийте се, момчета! — извика Хътълстоун и Савидж повтори съвета му с ругатня.
— Ние сме обградени — извика той. — Хубава работа щяхме да направим, ако бяхме напуснали укреплението, както искаха някои от вас.
Но аз не бях толкова уверен в това. „Пламтящ кръст“ започна да стреля отново и първият снаряд падна по-близо от всички изстреляни досега. Третият снаряд удари стената и направи пробив метър и половина широк, а един човек в укреплението бе леко ранен.
Пиратите, заобиколили укреплението, сигурно имаха уговорени сигнали с кораба си. Щом направиха отвора в стената, стрелбата спря. От това заключихме, че скоро ще се впуснат в нова атака.
— Ще атакуват откъм страната на пробива — викна Савидж. — Елате всички тук! На другите страни да останат само по двама души.
— Донесете няколко от ония сандъци да запушим дупката! — нареди Хътълстоун.
Започнахме да правим това, но преди дупката да бъде закрита, се разнесе тържествуващ вой и пиратите започнаха да се прехвърлят през оградата с извадени саби и пламнали лица.
— Пълнете бързо, Сам, и вие, другите! — извика капитанът. — Не стреляйте, докато не се примерите добре! Пестете куршумите!
Були грешно бе предположил, че пиратите ще нападат откъм пробива. Нападението там бе само привидно. Главните им сили се устремиха срещу страната, където бях аз. Нападателите бяха най-малко трийсет и пред всички — Бамбо, пиратският главатар, с пъргава крачка и сабя в лявата ръка. Извиках на капитана да ми изпрати помощ и гръмнах срещу ужасния пират, чиято изсъхнала ръка и изкълчено дясно рамо изглеждаха съвсем нелепи за такъв страшен боец. Някакъв зъл дух го закриляше, защото не го улучих. Вместо него свалих човека, тичащ малко отдясно зад Бамбо.
Хитростта на пиратите да нападнат с главните си сили срещуположната на отвора страна без малко щеше да сполучи. Бяха почти до стената, когато пет-шест души от защитниците начело с капитана се хвърлиха при бойниците. Първият залп свали трима или четирима пирати. Но в следващия момент останалите бяха срещу бойниците.
За щастие, нападателите не се спуснаха веднага да минат през пробива, направен от техните оръдия. За миг защитата бе в такова объркване, че ако бяха направили това, щяха да успеят. Но сега ревът и командите на Савидж, подкрепяни от примера на капитан Хътълстоун и капитан Холт, успокоиха и насърчиха нашите объркани сили.
Пиратите, след като бяха изпразнили оръжието си, заобиколиха укреплението и се струпаха при пробива. Там ги посрещна Були Савидж с брадва в ръце. Щом първият пират се хвърли върху му със сабята си, голямото острие на брадвата разсече черепа му като яйце.
Зад Були бе брадатият капитан, въртящ сабята в святкащ кръг от стомана. Боксър Джим, загубил своята в първото сблъскване, се биеше с мускет, държеше го като тояга, докато цевта не се откъсна, когато прикладът се стовари върху рамото на един пират. След това започна с юмруци.
Внезапен вик на Фред ме накара да се огледам и да видя, че през една от бойниците се подават рамената и загорялото лице на пират, чийто мускет бе насочен към капитан Хътълстоун. Пръстът му се сви около спусъка. Нямаше време да направя нищо. За щастие, Фред Скипърс бе по-бърз. Пищовът му изгърмя и едно червено петно цъфна на челото на пирата, мускетът му падна неизстрелян в укреплението, загорялото лице клюмна. Никога няма да забравя как усмивката от удоволствие се замени с израз на агония, когато човекът умря.
Някой от пиратите извика:
— Назад! Назад!
Бамбо напусна последен, застоял се няколко секунди с подигравателен вид в зеещия пробив. Един от оцелелите от „Златен полумесец“ се хвърли върху му, но падна съсечен.
— Дявол! — извика капитан Холт и се втурна напред.
Краката му се заплетоха в тялото на падналия му другар и той падна на колене. Така се спаси от страничния удар на Бамбо. Преди да се изправи на крака, пиратският главатар бе изчезнал.
— След тях! — изрева Були Савидж, като сам даде пример.
Последваха го всички. Кръвта ни бе пламнала от загубата на нашите другари, а и от явната ни победа. Само Хътълстоун се помъчи да ни задържи, но напразно. Лично аз се промъкнах през стената, стискайки сабята, която бях взел от един от падналите. Но щом седем-осем души от нашата група излязоха от укреплението, пиратите-, чието оттегляне бе само хитрост, веднага се обърнаха срещу нас. Зад гърба ни бе стената на укреплението, а пробивът в нея бе голям, колкото да минат двама наведнъж. Пиратите бяха в полукръг около нас. Нападнаха ни яростно, с превъзхождащи сили.