— Имаш право да се пъчиш отпреде ми — извика той, докато Боксър Джим се изправи до него със свити юмруци и светнали очи, които дебнеха движенията на едрия човек. — Да, ако този клетник, когото блъсна в огъня, не беше се оправил, сега нямаше да си между живите!
— А-а-а, така ли? — провлече гигантът, докато хората му, добили кураж от държанието на главатаря си, се струпаха около нас. — А кой си ти, малко петле?
— Капитан Хътълстоун от „Светла зора“. А ти?
— Капитан Савидж, командващ този тук пострадал екипаж от нещастния „Франси фри“ — отговори човекът с подигравателен поклон.
— Капитан Савидж, ако си толкова добър моряк, колкото добър човек, не ни е чудно, че си загубил кораба си.
— Може би, капитан Хътълстоун, но аз не бях капитан, когато „Франси фри“ потъна. А къде е твоят кораб?
— Още плава… Надявам се да дойде да ме вземе утре.
— Тогава, докато дойде, послушай съвета ми и си затваряй устата, защото „Светла зора“ ще трябва да прибере само изстинал труп, ако въобще се върне някога!
Капитан Хътълстоун пламна и в миг ръцете му сграбчиха дръжките на пищовите. Но гигантът размаха нож, скрит в ръкава на окъсаната му риза. Преди да го забие в гърдите на капитана, левият юмрук на Боксър Джим се метна като светкавица и го пльосна на земята.
Следващите няколко мига бяха пълни с възбуда. Видях Олд Троуър да се изправя, но падна отново върху тялото на Стъмпи, тъй като един от негодниците го бе ударил по главата с приклада на мускета си. Сам грабна мускета и се сборичкаха яростно за оръжието, докато друг един от негодниците не го хвана отзад, като опря коляно в кръста му. Това бе последното, което видях от участието на другарите си в борбата, защото едно момче, на ръст приблизително колкото мене, внезапно се хвърли върху ми и аз се счепках с него. За момент политнах напред-назад сред бърканица от тъпчещи крака, яростни удари и гневни ругатни. После загубих опора. Паднахме заедно на земята. Извивахме се и се мятахме в усилията си за победа. Моят противник ми бе напълно равен по сили и всяка минута очаквах да го видя победител. Но той внезапно остана неподвижен в ръцете ми, тъй като тежък ботуш го бе ударил по главата. Успокоен от успеха, аз се изправих, готов да нападна нов враг, но видях, че боят бе свършил. Боксър Джим лежеше на земята с трима души седнали отгоре му, а четвърти му връзваше ръцете и краката. Капитан Хътълстоун бе уловен за ръцете. Макар и да бях уплашен от положението на другарите си, усетих тръпки на радост в себе си, когато видях не по-малко от четирима островитяни на земята — двама безчувствени и двама замаяни, търкащи натъртените си места. Савидж и момчето, с което се бях борил, лежаха в несвяст на земята.
Първият ми подтик бе да побягна със смътното намерение да се скрия и да доведа някаква помощ, без обаче да ми е ясно къде ще я намеря. Но преди да направя две-три крачки, бях хванат и хвърлен на земята. Последваха много минути на мълчание, тъй като никой от островитяните не знаеше какво да прави с нас. Един от тях грубо мокреше главата на падналия главатар. Очевидно бе, че докато не се оправи, няма да узнаем съдбата си.
Скоро той се съвзе и се изправи със злобен израз на подутото лице. Политна и щеше да падне, ако не го бяха подкрепили двама от хората му. Като сложи ръце на рамената им, закрачи тежко към предишното си място на обърнатото буре.
Седя там около пет минути с глава, подпряна на ръката си. Когато вдигна лицето си отново, изглеждаше тъй свиреп, че изтръпнах за нашата съдба.
— Къде е оня мръсник, който ме удари? — попита той. — Не, не петлето! Да, оня там! Доведете го тук!
Груби ръце изправиха Джим на крака. Вързан и безпомощен, той бе довлечен до мястото, където седеше Савидж. Грамадният звяр се изправи и приближи големия си юмрук до лицето на Джим, като го размаха на два сантиметра от очите му.
— Значи ти се осмели да вдигнеш юмрук срещу Були Савидж? Аз съм убивал хора за по-малко от това! Какво имаш да кажеш, за да не сторя и с тебе същото?
Но Джим не го удостои с нито една дума, само погледна презрително негодника. Мълчанието му засили гнева на Савидж.
— Не искаш да отговаряш, а? — озъби се той и приближи ножа до гърлото на Джим, който не помръдна. Раздразнен до крайност, главатарят дръпна ножа назад с намерение да го забие до дръжката в гърдите на своята жертва. Но ударът не бе нанесен. Тъкмо навреме един от хората, които държаха Джим, човек с яркочервена коса и дързък поглед, стисна ръката му, за да отклони удара. Ножът тупна на земята и изненаданият злодей улови извитата си китка.