Бамбо следваше бягащите си другари и ние чувахме пронизителния му глас, когато ги ругаеше, задето бягат като страхливци, и ги караше да се върнат назад. От наша страна нямаше голямо желание да ги преследваме.
След известно време пиратите припълзяха обратно към оградата и стреляха срещу укреплението от време на време, но без да ни нанасят щети, защото всички се бяхме прикрили добре. Стреляхме в краен случай, за да пестим куршумите, но зорко бдяхме. Така оставихме пиратите да шарят гредите на укреплението с куршуми колкото си искат. Имахме готовност да скочим при бойниците при първия признак за ново нападение.
— Дано луната изгрее по-скоро — каза капитан Хътълстоун. — Ако ни атакуват на тъмно, загубени сме…
ПЛЕННИК НА БАМБО
Минаха няколко часа. Месецът изгря, обля острова със сребристата си светлина и освети откритото пространство между оградата и укреплението така добре, че можехме да повалим много от пиратите, ако се опитат отново да нападнат.
— Няма да ни нападнат сега — въздъхна капитанът с облекчение, гледайки как месецът се изкачва по небето.
Бяха поставени наблюдатели от всяка страна на укреплението. Останалите налягаха по пода, макар че малцина спяха. Вълнението през деня и опасността от нощна изненада ни държаха будни. Задрямвах веднъж-дваж, но веднага трепвах и се събуждах при мисълта, че пиратите са ни нападнали.
Фред Скипърс допълзя до мене и си зашепнахме на ухо.
— Скрих съкровището добре — каза той, — но когато пиратите ни нападнаха следобед, ми дойде наум, че не само аз трябва да зная къде е скрито. Представи си, че ме убият… тогава то ще изчезне завинаги.
— Къде го скри? — попитах. Фред помълча малко.
— Много трудно е да ти опиша къде точно — каза той най-после. — Знам добре мястото и мога да те заведа, но… — отново млъкна, като напрягаше ума си. — Не! Никога не съм можел да разказвам добре! Едничкият начин да ти го покажа е да те заведа там.
— Кога? — попитах. — Да не мислиш…
— Сега, Франк, защо не? Пиратите са се прибрали на кораба си, обзалагам се, или са заспали. Ако оставим тази работа за утре, може да бъда убит.
Всичко това несъмнено бе лудост, но се бях отегчил от седенето в укреплението, където не можеше човек да се помръдне. Мисълта за малко скитане на чист въздух изцяло ме обзе. „Трябва да видя къде е съкровището — казах си аз, за да успокоя съвестта си. — После може да разкажа за мястото му на капитан Хътълстоун и на останалите от нашия екипаж. Разбира се, Фред е прав, като казва, че повече хора трябва да знаят тайната.“
Успокоявах се, но знаех, че постъпвам лошо. Същото чувство изпитваше и Фред, струва ми се. Въпреки това ние се промъкнахме към пробива в стената педя по педя, така че да не привлечем вниманието на никого, който би могъл да осуети плана ни. Измъкнахме се, без да бъдем усетени.
След малко легнахме задъхани в сянката на дърветата, радостни от сполучливото начало на авантюрата.
— Нашите са полузаспали — каза Фред. — Сигурно смятат, че няма да има нападение тази нощ. Мисля, че и пиратите са отишли на кораба си. Те няма да рискуват да останат на острова, ако корабът им бъде принуден да отплава внезапно.
— Възможно е — прошепнах в отговор, — но трябва да вървим вече…
Изведнъж една ръка се стовари на рамото ми и бях насила изправен на крака.
— Дребна риба — каза моят похитител с груб смях. — Държиш ли другия здраво, Тод?
— Пипнах го добре — отговори другарят му, но в същата минута изохка и падна назад.
Фред Скипърс му бе нанесъл неочакван удар в корема с глава, изтръгна се от ръцете му и моментално изчезна в близките храсти.
— Не мърдай, моето момче — бях предупреден, щом се опитах да последвам примера на Фред. — Тод! Опитай се да заловиш малкия беглец!
— Няма да го гоня — измърмори Тод, изправяйки се бавно на крака. — Не ме бива за бягане, не! Толкова време не съм слизал на суша, че дори не мога да вървя. Който иска, нека го гони.
— Тогава да се върнем с това хлапе. Капитан Бамбо сигурно ще се зарадва. Откак съкровището му изчезна, ходи като луд.
— Той трябваше да го раздели между екипажа — пак измърмори Тод. — Всички сме се трепали за него, а да не получим нищо. Не мога да разбера това, Стив!
Изглежда Стив не искаше да го въвличат в разискване на тези работи. Дръпна ме силно за рамото, навярно да ме предупреди да стоя мирно, и тръгна с мен към пиратския лагер. Тод ни следваше на няколко крачки отзад, но изведнъж ме дръпна, като че бе му дошло нещо наум.