— Франк! Франк! — чух познатия глас на Фред Скипърс. — Жив ли си?
— Да, Фред! Можеш ли да изтеглиш тялото му? Ръцете ми са вързани.
Той направи това много бързо, коленичи до мен и развърза въжетата.
— Мислех, че вече е късно — почти хълцаше, после една усмивка освети лицето му. — Отървах те изкусно, а, Франк? Как го улучих!
— С какво го удари? И как успя да ме спасиш?
В отговор Фред вдигна един камък колкото човешки юмрук.
— Ударих го в главата ей с това — изсмя се той. — Право в главата!
— Добре си го уцелил. О, Фред, без теб сега щях да лежа мъртъв, с нож в ребрата. Няма да забравя това!
— Е, това е нищо — каза момчето, притеснено от моята похвала. — Не рискува ли ти живота си оня ден, когато паднах в морето?…
Протегнах ръка на Фред и така няколко секунди стояхме със здраво стиснати ръце, кълнейки се във вечно приятелство. Но скоро схванахме, че всяко бавене е опасно.
— Най-добре е да бягаме — казах бързо, — защото наоколо може да дебнат и други пирати или — изтръпнах при тази мисъл — Бамбо може да се свести всяка минута.
— Няма да се свести толкова скоро. Цапнах го така, че черепът му се разцепи. За всеки случай ще проверя.
Съвсем спокойно Фред взе падналия нож на пирата и го вдигна да го забие в гърдите на безчувствения човек. Хванах китката му да предотвратя удара.
— Не убивай човек в безсъзнание, Фред! — помолих го. — Хайде да бягаме!
Фред Скипърс измърмори нещо недоволен и ме последва.
Вървяхме внимателно между дърветата, като се държахме колкото е възможно повече в сенките. Едва когато се отдалечихме на двеста метра от мястото, където лежеше Бамбо, се осмелихме да заговорим, и то само шепнешком.
— Корабът на капитан Хътълстоун е в залива редом с „Пламтящ кръст“ — казах. — Повечето от пиратите са на брега, спят като заклани.
— Зная — отговори Фред със смях. — Аз ви следях стъпка по стъпка през цялото време… И затова можем безопасно да отидем при съкровището, струва ми се.
А аз не можех повече да понасям мисълта да остана извън укреплението. Изпитвах силно желание да съм отново близо до другарите си, под тяхна закрила. Освен това в ума ми зрееше план, който можеше да спаси всички ни.
— Не, Фред, нямам кураж! Искам да се прибера при нашите. И да внимаваме да не ни хванат отново. Бамбо не би проявил никаква милост към нас след случая в горичката. Има, струва ми се, най-малко четирима пирати, които наблюдават укреплението — двамата, които ни уловиха, и други двама, Джек и Рипър. Да не попаднем в ръцете им.
Но двамата от тях спяха дълбоко — докато пълзяхме мълчаливо към оградата, до ушите ни стигна еднообразният звук на хъркане. Безшумно, като горски звяр, Фред пропълзя към храстите, отдето идеше шумът, и ги разтвори предпазливо. Върна се при мен все така тихо и доближи устни до ухото ми.
— Двамата, които ни уловиха — пошепна. — Ако и другите стражи са така, лесно ще стигнем укреплението.
Въпреки това предпазливостта ни не намаля. Почакахме, докато месецът се скрие зад голям облак, за да се прехвърлим през оградата, и после изтичахме до укреплението.
Щом се пъхнах през пробива, направен от пиратските оръдия, две здрави ръце ме уловиха и гласът на капитан Хътълстоун, пълен с тревога, както ми се стори, ме запита гневно:
— Къде беше, бе момче? Ние тук се тревожим…
Нямах време да слушам справедливите му укори. Ако исках плановете ми да се осъществяват, трябваше да бързам.
— Съжалявам, че ви разтревожих, сър — прекъснах капитана, — но ние научихме нещо, докато бяхме навън. Пиратите, или повечето от тях, са на брега. Капитан Бамбо лежи в несвяст и окървавен, а „Светла зора“ е в залива.
ОТМЪЩЕНИЕТО НА СТЪМПИ
Моите новини и вълнението в гласа ми отклониха ума на капитана от караницата, за която се готвеше, и го накараха да задава въпроси.
Запалихме факла и я забихме в земята. Сторено ни бе почетно място — на мен и Фред — в средата на укреплението и всички, без наблюдателите и заспалите, се струпаха около нас.
— Какво ви накара да излезете от укреплението? — бе първият въпрос, но аз сритах Фред незабелязано и навреме да не казва нищо.
Нямах никакво желание Савидж, който хъркаше в ъгъла, да научи кой е преместил съкровището.
— Искахме да видим какво става навън — отговорих, — но бяхме уловени скоро, поне аз бях уловен. Няма време да разказвам всичко подробно. Ако действаме бързо, имаме голям шанс да завземем „Светла зора“.
— Укреплението не се ли наблюдава от тях?
— От четирима души. Двамата от тази страна — посочих към пробива — са заспали. Много е вероятно и другите да спят. По-голямата част от пиратите са на лагер близо до брега, без часовои, и всички са заспали. Колкото за Бамбо…