— Ш-ш-шт! — изкомандва капитанът. — Ти трябваше да ни кажеш къде отиваш и какво мислиш да правиш. Но след като си прибрал съкровището на пиратите, трябва да направим всичко, за да го запазим. Може би ще бъде най-добре всеки да носи по малко у себе си. Така няма да има риск да загубим всичко отново.
Той бръкна с ръка в отворения вързоп, за да изпълни думите си за разпределяне на съкровището, но една грамадна тъмна фигура се надигна от прикритие на няколко метра от нас. Видяхме, че това е Були Савидж с насочени към нас два пищова.
— Чудесни скъпоценни камъни! — каза той прегракнал. — Та вие мислехте, че съм заспал, когато ме оставихте в укреплението, а? Е, не сте първите, които откриват, че никой досега не е улавял Були Савидж заспал.
— Викахме те да се присъединиш… — започна капитанът.
— Да се присъединя ли? А после да ме предадете в някое пристанище и да разкажете за бунта на „Франси фри“! Стъмпи ви е разправил, нали? Къде е той сега? Върнал се е в укреплението да ме убие. Ех, пиратите ще го пипнат, а ако не, ще извия шията му като на пиле, щом ми падне в ръцете!
През цялото това време капитан Холт с извадена и готова за удар сабя се промъкваше все по-близко до бунтовника. Но той внезапно се изви към него и изръмжа:
— Не, не се мъчи, моето момче! Не забравяй, веднъж да гръмна само и всичките ви шансове да завземете „Светла зора“ изчезват. Не забравяйте и обещанията си към мене — аз съм капитан на този екипаж, докато сме на острова. Не че искам да ви попреча да завладеете кораба, но ще трябва да ми оставите съкровището.
Були млъкна след този ултиматум. Какъв мъчителен въпрос за разрешаване — съкровището като цена за нашето бягство. Както бе казал Були, веднъж да гръмнеше и целият ни план щеше да пропадне. Пиратите веднага щяха да се втурнат обратно и стражата, оставена на корабите, щеше да се вдигне и приготви за отбрана. По-нататъшното бавене би било също толкова гибелно.
— Няма ли да се присъединиш към нас, Савидж? Ние ще отплаваме със „Светла зора“, ще си поделим съкровището и ще те свалим на брега където поискаш. Ако останеш тук, ще бъдеш убит от пиратите.
— Не е толкова страшно, Хътълстоун. В най-лошия случай мога да се откупя от тях. Казвайте сега вашия отговор! Ако искате да завземете кораба си, кажете — ще ви оставя свободни, щом ми дадете съкровището. Ако не, можете да правите каквото искате, но аз все пак ще си взема съкровището. Казвайте какво сте решили, бързо!
Той размаха един от пищовите си застрашително, готов да застреля капитан Хътълстоун на място. Докато стоеше така, гледащ с наслада нашето положение, внезапно стана нещо неочаквано. Изпращяването на счупено клонче накара Були да извърне глава, но бързо се обърна обратно, когато капитан Холт се наклони напред за бърз скок срещу бунтовника. После като че ли от въздуха се появи сгърбеното тяло на Стъмпи, подскочи и се стовари със сила върху широките рамене на Савидж. Зърнах блясъка на нож в ръката му.
Това бе така внезапно, толкова неочаквано за Були, който се смяташе за господар на положението, че той изтърва пищовите си на земята, без да гръмнат. Наведе се да ги вземе все още с джуджето на гърба, но капитан Холт ги изрита надалеч. Тогава Савидж вдигна нагоре дългите си ръце да се изтръгне от хватката на джуджето.
Стъмпи бе сграбчил с лявата си ръка бунтовника за гърлото и го стискаше с всичката си сила. Дясната му ръка държеше ножа, чийто връх бе опрял в дебелата шия на Савидж. Джуджето можеше да убие врага си лесно, но искаше да продължи отмъщението си колкото може повече, така че Були напълно да изпита ужаса от смъртта, преди фаталният удар да прекрати агонията му.
— Помниш ли Дик Кроубър? — попита Стъмпи с глас, пълен с ненавист, и леко заби ножа.
Савидж не отговори. Той бе уловил лявата ръка на джуджето с двете си ръце и се мъчеше да я откъсне от шията си. Ние стояхме наоколо без всякакво желание да се месим в тази борба на живот и смърт.
— Помниш ли капитан Дейвидсън, когото уби? Дано духът му гледа сега как отмъщавам за него и за всички, които си избил.
Ножът отново бе забит. Това докара Савидж до влудяване — наведе се, обърна се и се замята като див кон, който се мъчи да свали ездача. Беше се озъбил и очите му святкаха безумно от ужас, защото въпреки всичките му усилия джуджето се държеше за него, впито като пиявица.
— Помниш ли клетия Джим Роджърс? — продължи обвиняващият глас. — Ти го хвърли на акулите и искаше да направиш същото със Стъмпи, но сега Стъмпи ще те убие, ще те убие!
Той вдигна ножа и замахна да го забие дълбоко, но при последните му думи Савидж бе свалил ръцете си на пояса и бе извадил своя нож. Преди удара на Стъмпи с лявата ръка Савидж заби оръжието си до дръжката отстрани в тялото му.