— Е — попита капитанът, — видя ли го?
— Не се вижда никакъв кораб — отвърна човекът. — Гледах навсякъде, извървях пет километра по брега. Ние сме изхвърлени и отрязани от света на този остров като пустинници.
Бамбо се изсмя презрително.
— Не вярвах, че човек може да бъде толкова тъп — извика той. — Значи ти си мислил, че „Светла зора“ ще се върти все в същия залив! Та те искат да мислим, че са отплавали. И когато престанем да се пазим, ще се върнат да търсят момчето и съкровището.
Моите надежди се съживиха при тия му думи.
Очите ми неволно следяха движенията на Бамбо. Като извади доста шумно един от пищовите от пояса си и го постави пред себе си на масата, започна да пълни джобовете си със скъпоценности от кърпите, в които ги бях вързал и скрил из дрехите си. Остатъка завърза в голяма кърпа и закачи вързопа на пояса си. После взе оръжието и тръгна към вратата.
През пялото това време пиратите го наблюдаваха с алчни и гневни погледи. Щом Бамбо стигна до вратата на укреплението, пиратът, когото той нарече Блек Джек, извади един от пищовите си и го насочи в гърба на главатаря:
— Не бързай толкова, капитане, не бързай! Искаме да ти кажем една-две думи, преди да отнесеш някъде тая плячка. Нали, приятели?
Бамбо спря при първите думи на Джек и заговори през рамо толкова спокойно, като че ли нямаше насочен пищов в гърба му:
— Значи искаш да ми се противопоставиш, а, Джек? И мислиш да ме надвиеш? Глупак! Какво щеше да стане с вас, ако не бях аз да ви водя?
— На добро място ни доведе, няма какво да се каже — отвърна човекът. — На пуст остров, без кораб и повечето от екипажа изгорени или избити. Ако това ти е водителството, по-добре е да се отървем от него!
— Да, ти винаги си бил глупак — извика Бамбо, нарочно разпалвайки гнева на човека. — Ти… — и той започна да го нарича с най-мръсните имена, които можеше да измисли.
Мургавото лице на Джек пламна от буен гняв и той дръпна спусъка.
В същия миг Бамбо се сниши с удивителна гъвкавост и куршумът изсвири над главата му. После се извърна, вдигна оръжието си и заби един куршум право в сърцето на Джек, преди ехото от първия изстрел да бе замряло. Докато тялото на убития се свличаше надолу, Бамбо захвърли изпразненото оръжие, извади другия си пищов и го насочи към останалите пирати.
— Е — каза той с предизвикателен глас, — друг някой ще оспори ли плановете ми?
Никой не мръдна.
— Добре — продължи Бамбо, усмихвайки се презрително. — Слушайте сега какво ще ви кажа! Отивам да заровя това съкровище — казвам ви го направо. Никой не трябва да знае къде ще го скрия, освен мене. Никой да не е мръднал от укреплението навън. Ако видя някого да ме следи или да е излязъл за нещо, ще го убия на място, без всякакво разпитване.
Той устремяваше ужасните си очи към всеки пират поотделно, после бавно им обърна гръб и излезе от укреплението.
Минаха десет минути, през които мълчанието се нарушаваше само от нервното тропане с крака и от някоя и друга ругатня. Някой ритна тялото на мъртвия сърдито.
— Какви глупаци сме — каза, — да се боим от един човек! Ако Джек бе стрелял точно, сега щяхме да имаме съкровището в ръцете си! Но той винаги е бъркал… — и пиратът отново ритна трупа.
— Бамбо не е човек. Обикновен куршум няма да му направи нищо — каза друг.
— Не говори глупости, Джон! И той е от плът и кръв като мене и тебе. Не си ли го виждал ранен? Не му ли разбиха главата снощи, та стоя цял час замаян?
— Не казвам, че той не е забележителен човек — додаде Бъри, — но това не го прави неуязвим от куршум. Няма защо да се страхуваме толкова от него!
— Тъй ли? — запита Джон подигравателно. — Е, че ако е така, защо стоиш тук, а не отидеш да го проследиш къде ще зарови съкровището? Защото се страхуваш, че ще те простре като Джек, разбира се.
— Не се страхувам — отговори Бъри, но в гласа му нямаше голяма убедителност.
— Тогава докажи го, като прескочиш оградата и проследиш Бамбо — извика Джон и намигна на другарите си.
Другите се изсмяха и Бъри почервеня.
— Казвам ти, че не ме е страх — изрева разгневеният човек и закрачи бързо към оградата, прехвърли се през нея и се загуби между дърветата.
Сигурно бе изминал половин час, когато човекът се върна пребледнял, потънал в пот.
— Не казвайте, че съм излизал! Струва ми се, че Бамбо ме видя, но не съм сигурен. Ако поиска да ме убие, ще ме защитите, нали?
— Видя ли къде зарови съкровището? — попита един, но Бъри бе твърде силно развълнуван, за да може да отговори.
Той бършеше изпотеното си лице и се мъчеше да успокои дишането си. Около пет минути по-късно Бамбо се върна. Външно изглеждаше толкова спокоен, колкото и другите.