Клетият Бъри! Той не знаеше, че животът му отлиташе бързо, заедно с течащата от раната му кръв. Следните негови думи бяха пълни с неосъзната ирония:
— Мъчно ми е! Бих се и грабих цял живот. Не ми остана ни пара от това. После дойде денят, когато можех да взема цяло съкровище, а трябва да издам тайната, за да спася живота си.
— Да — каза лейтенантът строго, — и ще трябва да я кажеш бързо, ако не искаш да оттегля обещанието си.
— Ще кажа, сър, ще кажа! — извика Бъри с внезапна тревога и започна да разказва, като описа ясно и подробно къде е видял Бамбо да крие богатството си.
Нямаше съмнение, че бе искрен.
— Там — каза той, когато свърши — ще го намерите! И сега не трябва да умирам, нали?
Но тъкмо когато питаше, духът му отлетя.
Не губихме време. Искахме да видим дали Бъри е казал истината. Организирахме група под ръководството на капитан Хътълстоун и след един час намерихме съкровището на пиратите.
Тая нощ прекарахме на „Светла зора“. На следния ден отплавахме и се присъединихме към военния кораб „Диадема“, който се бе крил, докато пиратите не бяха заловени. Пленниците бяха предадени на борда му.
Не взехме пялото съкровище, защото правителството предяви права върху известна част от него, но все пак и на нас се падна доста. С нашия дял и с наградата, която получихме за помощта при премахването на Бамбо, всички станахме богати, поне в очите на моряците. Но аз не само че не бях се наситил на морето и на неговите опасности, резултат от които бяха и приключенията на Бунтовния остров, а още повече обикнах моряшкия живот.
Идната седмица тръгвам със „Светла зора“ в нейното последно дълго плаване под командването на капитан Хътълстоун. Направихме много пътешествия, откакто срещнахме Були Савидж и страшния Бамбо. След това плаване ще командвам свой собствен кораб, а с мен ще пътува един от най-добрите млади помощник-капитани, моят стар приятел Фред Скипърс. Джим ще поеме командването на самата „Светла зора“, а Алек ще плава с него като помощник.
Колкото за Чири Сам, той си върна стария весел дух и стана дебел състоятелен собственик на един локал в Плимут. Почти всяка вечер в локала му — „Светла зора“ е неговото име, можете да видите един стар моряк и ако го увлечете в разговор, може би ще го накарате да ви разкаже за пирата Бамбо, за съкровището му и за опасностите на морския живот. Това е старият Троуър, който остави морето, но непрекъснато мисли за него.
Доста често една малка компания се събира в отделно сепаре на локала. Капитан Хътълстоун сяда на единия край на масата, капитан Холт на другия, а помежду им останалите, които се биха задружно на оня далечен остров и отплаваха за отечеството си с кораба, чието име носи локалът — „Светла зора“. Избухват много препирни и смехове при спомените за онова време. Но последната чаша изпиваме винаги прави в чест на мистър Тъмбълтън, на Стъмпи и на всички верни хора, които загубиха живота си на Бунтовния остров.