— Аз… — започна той.
— Джеймз — каза Лорелей тихо, но гласът й отекна дълбоко в душата му. — Вие излагате на опасност кораба си, екипажа си и живота на обитателите и на двете планети. Не правете това. Върнете се в звездната база.
— Лорелей, не мога — успя да продума той. После тя кимна и излезе от стаята му. Кърк се почувства така, сякаш току-що се е простил с любимата си котка.
Отговорността на командира тежеше върху плещите на Джеймз Т. Кърк. Чувстваше го, докато седеше в стаята си, взираше се в голата стена пред себе си и премисляше думите на Лоритсън и Лорелей.
Война? Или мир? И двете бяха в неговата власт — да ги причини или да ги предотврати. Едно грешно решение — едно правилно решение. На кого трябваше да вярва?
Глава трета
Капитански дневник, допълнение.
„Говорителят на Хайла, Лорелей, странно ме безпокои. Намирам, че аргументите й са доста убедителни, за да спра мисията до Емдън и Джурнамория и да се върна в Звездна база 1. Състоянието на «Ентърпрайс» продължава да се влошава. Недоброто функциониране на системите е последното, което ме тревожи. Главният ми проблем е раздразнението на екипажа. Сякаш сме на ръба на избухване на неподчинение, но това е абсурдно. Такова нещо не може да се случи на моя кораб. Няма да се случи.“
— Обяснете по-подробно, мистър Спок! — Джеймз Кърк наблюдаваше научния си офицер, който повдигна вежди, и това му придаваше леко объркващ, дразнещ вид.
— Рапортът ми беше достатъчно ясен, капитане. Доктор Маккой и Мек Джокор представиха аргументите си за и против в заседателната зала. Екипажът смята, че това объркано положение е станало доста затруднено и много пропускат да докладват за дежурството си.
Кърк се намръщи. Скоро щеше да стигне до същността на нещата.
— Мек Джокор не може да говори. Как е могъл Маккой да спори със същество от растителен тип, лишено от гласни струни?
Спок се наведе към командира си така, че носът му едва не се завря в лицето на Кърк.
— Компютърната станция може да приема чужди входни сигнали, а после да ги преведе и да ги възпроизведе гласно така, че дори доктор Маккой може да ги разбере.
— Така че не само Маккой, но и всички в заседателната зала чуха избухването на Мек Джокор. Възпроизведете всичко отново. Искам да го чуя — Спок безмълвно се подчини. Кърк хвана ръцете си зад гърба и закрачи напред-назад, като напрегнато размишляваше. Пререканията между неговия екипаж и групата на посланик Зарв до този момент бяха ограничени до дребни караници. Сигурно ще трябва да подведе Маккой под отговорност за нарушаване на деликатния баланс, който се беше установил между двете страни.
— … грешите, хуманоидно животно — чу се симулираният от компютъра глас на чужденеца. — Тази мисия е жизненоважна за сигурността на Федерацията. Мирът в системата Емдън-Джурнамория се нуждае от стабилност и трябва да бъде запазен от агресивността на ромуланците.
— Нашето присъствие ще причини войната, казвам ви — чу се разгневеният глас на Маккой. — Емдън ще използва „Ентърпрайс“ като оръжие за началото на война, а не за мирни цели. Искат да се намесим в този спор като последни глупаци. Мислят, че всички във Федерацията са глупаци.
— Но — започна Кърк и спря.
— Да, капитане? — погледна го Спок с присвити очи.
— Нищо. Просто скоро чух подобни разсъждения. Изглежда, не само Маккой мисли така. Или пък греша. Може би.
— Не разбирам.
— Нищо, Спок. Продължавайте да записвате — Кърк не слушаше внимателно спора, възпроизвеждан от компютъра, между неговия главен корабен лекар и помощника — растителен експерт на посланика. Думите, произнесени от Маккой, бяха малко по-различни, но аргументите, които той излагаше, бяха точно същите по съдържание, като тези, които капитанът наскоро беше чул от Лорелей.
Лорелей.
Кърк въздъхна, като си помисли за привлекателната жена, за начина, по който се почувства, когато отхвърли доводите й да се върне в Звездна база 1. Сякаш студени пръсти сграбчиха сърцето му, после бавно го стиснаха така, че едва не загуби съзнание от болка. Не знаеше кое го безпокоеше повече — физическата му реакция към жената или засилващия се гняв към Маккой, към Мек Джокор, към Зарв и всички останали.
— Какво става с „Ентърпрайс“? — попита той, като се опря с юмруци на комуникационната конзола. Ухура уплашено го погледна. Сулу и Чеков също се извърнаха от техните сектори и го изгледаха. И останалите в командната зала спряха и се загледаха в капитана си.