— Капитане, корабът се нуждае от няколко специфични поправки. Но освен това, всичко останало е наред.
— По дяволите, Спок, знаеш за какво питам. Имам предвид екипажа. Защо Маккой спори с Мек Джокор? Много добре знаете, че това не трябва да се допуска. Откъде му е хрумнало, че Федерацията се използва от Емдън?
— Изглежда правдоподобно в един развиващ се свят. Обхватът на нашите интереси е доста по-голям от техния и те виждат в това шанс за спечелване на определени придобивки, докато ние преследваме много по-големи цели.
— С други думи, вие сте съгласен с Лор… — Кърк внезапно спря, преглътна и отново продължи. — Съгласен сте с Маккой, че на Емдън ни вземат за глупаци, като си мислят, че „Ентърпрайс“ ще бъде въвлечен във война срещу Джурнамория на тяхна страна.
— Всичко това е допустимо, но трябва да се има предвид опитът и знанията на преговарящата група, изпратена от Съвета на Федерацията. Това, че Зарв е агресивен, е безспорно. Но пък не е глупак, за да се остави да бъде инструмент в ръцете на някого.
— Нито пък Лоритсън. Предполагам, че и Мек Джокор не е такъв.
— Точно така, капитане.
Това донякъде потуши емоционалната буря, надигаща се у капитана, но гневът остана.
— Говорил ли е Маккой напоследък с Лорелей? През последния един или два часа?
— Не се знае, капитане. Защо не попитате направо доктора? — погледът на Спок фокусира нещо зад капитана. Кърк се обърна и видя Маккой да влиза в командната зала. Лицето му беше мрачно.
— Джим, протестирам срещу това същество, което не е нищо друго, освен ядене от зелена царевица.
— Мек Джокор?
— Да, растителният приятел. Той ме обиди. Вбеси ме. Не ми харесва това.
— Сигурен съм, че не ти харесва — започна Кърк, но после реши да смени тактиката. Ако докторът знаеше, че го шпионират, щеше да стане доста безразсъден и с това нищо нямаше да се оправи. Но Кърк усещаше, че целият този спор между доктора и дипломата се е задълбочил много повече.
— Той искаше да продължим към това опасно място, а аз мисля, че сме длъжни да обърнем и да се върнем вкъщи. Екипажът има нужда от почивка. Корабът ще се разпадне на парчета. Моето мнение, което като главен корабен лекар официално заявявам, е: препоръчвам незабавно да се върнем в звездната база.
— Вашата преценка е взета под внимание, докторе. Виждам признаци на умора. Не съм сляп. Но трябва също да имате предвид ужасната ситуация, която е възникнала между Емдън и Джурнамория.
— Емдън ни използва.
— Без съмнение Мек Джокор не изключва тази възможност. Сигурен съм, че Зарв и Лоритсън също я имат предвид. Кажете ми, Боунс, преди да започне… ъъ… дискусията ви с Мек Джокор… какво правехте?
— Какво правех? Нищо. Обикновена работа. Откъде да знам? Не си водя бележки за всяка изминала минута.
— А може би трябва. Така ще мога да проверявам някои неща много по-лесно.
— Като например? — попита докторът заплашително и зае стойка, готов като че ли за бой.
— Трябва да знам за състоянието на Лорелей, например. Тя не е човек. Ще бъде срамно да я оставим бавно да умре от липса на необходимите хранителни вещества, нужни за нейната диета, например. Доста е преживяла. Горкото момиче!
Когато спомена името й, Кърк отново почувства стягането около сърцето си. Нещо във връзка с нея не беше нормално. Със сигурност чувствата му към нея не бяха нормални.
— Проверих я напълно точно, преди да вляза в спор с този корен. Тя е добре, Джим. Не се тревожи за нея.
— Колко време ти отне изследването й? — Кърк се опита да изглежда безгрижен, но вътрешното му напрежение не убегна на Маккой.
— Аз съм лекар — каза Маккой, а гласът му беше студен. — Не ми харесват вашите инсинуации. Сестра Чапел беше в стаята през цялото време на изследването, а после Лорелей и аз си поговорихме за тази проклета, но наречена „мирна“ мисия.
— Извинявай, Боунс. Не исках думите ми да прозвучат така, сякаш си извършил нещо неетично.
Докторът тръсна глава и напусна командната зала. Кърк седна в командното кресло и забарабани с неуморните си пръсти върху облегалките. Лорелей е говорила с Боунс Маккой минути преди спора му с Мек Джокор, по-малко от половин час преди срещата й с Кърк в стаята му. Маккой беше възприел думите й безрезервно. А дори не го беше осъзнал.
Кърк разтри слепоочията си. Главата го болеше от мигрената и болката отказваше да отслабне.