Но думите на Лорелей бяха толкова подлъгващи…
— И така, шотландецът оправя карираната си пола, поглежда червената панделка и казва: „Ами, аз съм малко дете, не знам къде сте били или какво сте правили, но вие получихте първа награда!“ — Хийдър Макконъл завърши анекдота точно когато Кърк влезе в конструкторската лаборатория. Дъхът на червенокосата инженерка спря. Тя се обърна и се загледа в празното пространство. Кърк се престори, че нищо не е чул.
Монтгомъри Скот забеляза внезапната промяна в поведението на главната инженерка и се завъртя на стола, за да погледне към вратата. Когато видя капитана, лицето му се озари от усмивка.
— Ето къде си бил — каза Кърк. — Скоти, искам да поговоря с теб. Навън.
— Да, сър — Скоти хвърли жлъчен поглед към Макконъл, а после последва Кърк в коридора. — Това, което чухте, капитане…
— Анекдота ли? Няма нищо, Скоти. Какво ме интересува дали хората от екипажа ми си разказват анекдоти.
— Нямате нищо против?
— Има много по-важни неща, които ме тревожат. Например двигателите. Какво е състоянието им?
— Не е много добро, капитане — Скоти винаги му казваше така. Кърк отегчено махна с ръка, като искаше да узнае точното им състояние. — Този път наистина е така, сър. Не мога с нищо да помогна на горките машини.
— Могат ли да издържат фактор три за известно време?
— Невъзможно — твърдо отказа шотландецът. — Дори фактор две е рискован. Но…
— Да?
— Ами, капитане, има шанс, но не е сигурно. Макконъл и аз можем да се помъчим да оправим нещо малко. Но това е само един несигурен шанс, напомням ви.
— Колко? Колко бързо, Скоти? Какво мога да очаквам? Кога?
Скоти бавно поклати глава, преди да отговори.
— Не исках по такъв начин да подхраня надеждите ви. Може и нищо да не се получи.
— Скоти — каза Кърк, като потупа инженера по гърба, — познавам те, все нещо ще се получи. Какво имаше предвид?
— Това, което ограничава скоростта, е стабилизаторът на възбудителната намотка. С постоянна бдителност можем да постигнем фактор три. Но нито капка повече.
— Направи го, Скоти, а аз ще се погрижа лично адмирал Маккена да ви даде препоръки.
— Оставете това, сър. Просто искам, когато се върнем в звездната база, да ме оставите на мира да ремонтирам двигателите.
— Съгласен. Хайде, захващайте се за работа с Макконъл. След един час ще проверя какво сте направили — Кърк видя Скоти да извежда червенокосата инженерка от конструкторската лаборатория и да я води по коридора към машинната зала. През целия път те разгорещено обсъждаха най-новата схема на Скоти. После изчезнаха от погледа на Кърк и той се запъти към противоположната страна. Със Спок трябваше да проверят всички останали системи на „Ентърпрайс“ и да се убедят, че те функционират перфектно.
— Хийдър — извика Монтгомъри Скот, — увеличете нивото на мощността до десет процента, а после отново намалете, когато ви кажа — той неуверено балансираше на върха на една стълба и се опитваше да достигне част от стабилизиращата намотка. После промуши един френски ключ с дълга дръжка през кръгъл отвор, за да достигне до сърцевината на стабилизатора.
Нищо не се случи. Погледът му внимателно следеше показанията, но те не помръднаха. Скоти се извърна и погледна надолу към контролния панел, до който стоеше Хийдър Макконъл.
— Какво става? — извика й той. — Няма никаква промяна.
Все още нищо. Скоти тихо псуваше, подпря френския ключ така, че да няма нужда да го позиционира още един път, и заслиза по стълбата. Запъти се към контролния панел, за да види какво става там и защо Макконъл не му отговаря. Чашата преля, когато видя Хийдър Макконъл да стои там и да разговаря с Лорелей. Червенокосата възбудено жестикулираше, което показваше, че изцяло бе погълната от разговора си с чужденката и изобщо не беше чула Скот.
— Макконъл — извика силно Скоти, — защо не изпълнявате задълженията си, както ви наредих?
— Ъ? О, Скоти, искам да чуеш това, което момичето казва. Намирам го малко объркващо, но може би ти ще схванеш за какво става дума.
Той приближи, но беше все още разгневен. Беше му наредено от капитана да получи максималното от двигателите. Те се насилваха и виеха. Щеше да е необходима значителна настройка, преди „Ентърпрайс“ да се задържи на фактор две, а камо ли на желания от Кърк фактор три. А тази чужденка, чиято коса имаше миши цвят, само му пречеше — на него и на неговите техници. Това не му харесваше. Въобще не му харесваше.