— Да, капитане, Хийдър говори от името на всички ни.
— Скоти? — едва изрече Кърк. Обля го студена пот.
— Капитане, „Ентърпрайс“ ще бъде разрушен, ако продължим. Трябва да се сложи край на тази самоубийствена мисия. Наредих да бъде понижена мощността на двигателите.
— Спок я коригира — каза Кърк, като постепенно започна да възвръща самообладанието си. — Това, което правите, е неподчинение на заповед, Скоти. Съзнавате ли докъде можем да стигнем така?
— Да, до военен съд. Но е по-добре, отколкото да бъда блуждаещ атом сред звездите.
— Мистър Скот, вие ще се върнете на поста си. Вие и Макконъл ще захраните двигателите с мощност, колкото е възможно, ще подадете на кораба възможно максимална скорост. Ще изпълните задълженията си. Това е заповед. Разбирате ли ме?
— Да, капитане, но…
— Мистър Скот, няма място за никакво „но“. Изпълнете задълженията си, сър!
Джеймз Кърк се обърна и излезе навън. Не искаше да види реакцията, която беше породена от неговата заповед. Почти се страхуваше от открито неподчинение. А Скоти беше последният от екипажа, когото би искал да даде на военен съд за неизпълнение на задълженията.
— Какво става? Защо тази проклета Емдън-Джурнамория бъркотия така променя екипажа ми? — всъщност дълбоко в себе си Кърк знаеше отговора. Но нещо, погребано дълбоко в душата му, го възпираше да му се противопостави открито.
— Не мога да повярвам, Спок. Те всички са напуснали постовете си. Като че ли не се интересуват от работата си — Кърк се огледа в командната зала и видя няколко групи офицери, които не бяха по местата си, а тихо разговаряха помежду си.
— Разсеяността е човешка черта, която съм изследвал, но не разбирам напълно. Не успях да разбера как някой може да загуби концентрация, докато участва в изпълнението на даден проект.
— Върнете ги по местата им — Кърк наблюдаваше как Спок бавно обиколи командната зала и гонеше офицерите обратно по работните им места. Както беше отбелязал Вулкан, те не се бунтуваха открито. Това беше истински кошмар за Кърк. Дори след като се върнаха на постовете си, те работеха несъсредоточено, явно погълнати от… От какво?
— Искате ли да прочетете рапорта ми за състоянието на кораба?
— Хм? О, да, Спок — Кърк се наведе над монитора — предпочиташе да прочете всичко на екрана, отколкото Спок да го докладва на глас. Искаше му се колкото може по-малко хора на кораба да знаят съдържанието му. След като прочете няколко реда, Кърк беше доволен, че направи така. Състоянието на по-голямата част от корабните системи беше далеч под оптималния режим.
— Обяснете, Спок. Защо всичко се разпада? Не е само защото не извършихме ремонта. Например животоподдържащите системи бяха в отлично състояние.
— Но вече не са. Небрежност, капитане. Недостатъчно внимание към детайлите. Изглежда екипажът е по-склонен да се събира и да си говори тайничко за нещо.
— Пропускане на полагащата се почивка. Това трябва да е причината. Разпространете бюлетин, Спок, като информирате всички от екипажа, че ще получат допълнително две седмици почивка, когато се върнем в звездната база.
— Капитане, тази разсеяност е по-заплашителна, отколкото умората или разочарованието, че е пропусната регламентираната почивка.
— Обяснете, Спок — на Кърк не му се нравеха злокобните недомлъвки в изказването на научния офицер.
— Страхувам се, че откритото неподчинение ще премине в бунт.
Кърк изсумтя с отвращение при изричането на тази идея:
— Спок, бъди реалист. Моят екипаж няма да стигне до бунт. Защо трябва да го нравят? „Ентърпрайс“ е най-чудесният кораб в „Старфлийт“. Вярно, че ги карам да работят усърдно, но наградите са големи. Поощренията за екипажа на „Ентърпрайс“ са по-големи, опитът, който получават тук, е по-голям, всичко е по-добро, отколкото на който и да е друг кораб.
— Системите не функционират добре, защото са занемарени, капитане. Екипажът не изпълнява заповедите, отнасящи се до поддръжката, а мнозина агитират за обединение.
— Какво искаш да кажеш? Не разбирам.
— Това е земен термин от двадесети и двадесет и първи век. Група от работници с еднакви интереси и оплаквания избират един от тях, за да се обърне към висшестоящите, като изрази техните оплаквания с цел да се променят условията.
— Мистър Спок, това не е демокрация. Ние сме на кораб, отговорни сме пред „Старфлийт“. Коментарът на всяко решение е не само непрактичен, но и невъзможен и много опасен. Ние трябва да се осланяме на експертите в различните области. Аз съм запознат с двигателите, но не мога да ги поддържам и ремонтирам така, както го прави Скоти. Моето обучение и опитът ми са в ръководенето. Наредено ми е от висшестоящите да транспортирам групата за преговорите до Емдън и съм длъжен да го направя, като вложа най-доброто от себе си. Тези заповеди не могат да се подлагат на вето при гласуване от екипажа.