— Не трябва да ми обяснявате това, капитане. Аз просто ви представих фактите, които искахте.
— Не се засягайте, Спок. Никога не съм чувал за такова… — думите му секнаха, когато огледа командната зала. Сулу и Чеков спореха за нещо много тихо. Ухура и дежурният инженерен офицер провеждаха подобна дискусия.
— Какво става? — завърши Кърк, като се почувства безпомощен.
— Това потвърждава думите ми — каза Спок, — че екипажът на „Ентърпрайс“ се готви за бунт.
Глава четвърта
Капитански дневник, звездна дата 4822.9.
„Доста дълго толерирах нарастващото невнимание на екипажа към задълженията си. Вярно е, че преумората от поддържането на звезден кораб е значителна, но екипажът на «Ентърпрайс» е един от най-добрите в «Старфлийт». Той е най-добрият. Спок и аз трябва постоянно да следим всички животоподдържащи системи, за да предотвратим нещастие. За мен е неразбираемо, че отложената регламентирана почивка е основната причина за това напускане на дежурства, но е единствената правдоподобна причина. Ще свикам ръководителите на секциите и ще спра всичко веднъж завинаги. Иначе ще пристигнем в системата Емдън-Джурнамория в състояние малко по-добро от това на грохнала гемия за отпадъци.“
Джеймз Кърк седеше в стаята си, като напрягаше слух, за да чуе тропота отвън в коридора. Увеличеното размърдване показваше, че заповедите му се изпълняват — поне за момента. Той се беше нахвърлил доста остро срещу няколко младши офицери, когато ги беше заварил да разговарят в заседателната зала, вместо да бъдат на дежурство. Надяваше се, че леките нарушения на дисциплината скоро ще отшумят.
Но все пак не разчиташе прекадено много на това.
Спок още веднъж го беше предупредил за вероятността за бунт. Дали отказваше да повярва, че екипажът на „Ентърпрайс“ е способен на такива ужасни неща, или неговото собствено его го заблуждаваше и той си мислеше, че е невъзможно да му се случи подобно нещо, но все пак Кърк отхвърляше това и го считаше за фантазия.
— Фантазия — промърмори гласно Кърк, а погледът му бе прикован в далечния ъгъл на стаята. После вниманието му бавно се върна към монитора на компютъра. Беше се обърнал към корабния компютър със запитване за всички примери на бунт на корабите на „Старфлийт“.
Имаше само пет бунта в историята на „Старфлийт“, но тези пет бунта накараха Кърк да замръзне на място. Рапортите бяха непълни, но той подразбра неща, които не са могли да стигнат до базата данни. Всички екипажи, които се бяха разбунтували, бяха поставени да работят на границите на техните човешки предели на издръжливост, от тях са се искали повече неща, отколкото са били готови да дадат. На борда на американския космически кораб „Ферълоунс“ капитанът е бил педант при подаване на команди на екипажа в потенциално опасно състояние в демилитаризираната зона между Империята на ромуланците и Федерацията. Капитанът, офицер на име Маккалъм, е бил убит, но подбудителите на бунта са били заточени доживотно на една наказателна колония, като им е била отказана всякаква реабилитация. Това, което подразни Кърк, бе, че по-голямата част от бунтовниците са имали право и Маккалъм е грешал — действията му са могли да доведат до избухване на война между ромуланците и Федерацията.
Все пак на екипажа на „Ферълоунс“ са били дадени заповеди, на които те преднамерено не са се подчинили.
— Дали аз водя „Ентърпрайс“ към война? — питаше се сам на глас Кърк. — Аз имам заповед. Групата от дипломати е най-добрата, която би могла да изпрати Федерацията. Те възнамеряват да предотвратят война, а не да започнат такава. Няма причина екипажът да изразява такава антипатия към мисията.
Думите не успяха да го успокоят или да го убедят в правотата му. Капитанът погледна хронометъра и видя, че часът е настъпил. Той се изправи, изпъна туниката си и излезе от стаята. Запъти се към заседателната зала.
— Вече сте тук — каза той автоматично, когато вратата зад него се затвори. Обикновено офицерите му веднага приковаваха вниманието си към него, когато влизаше в залата. Този път много от тях бяха заети да шушукат нещо помежду си и не забелязаха присъствието му. Той пренебрегна това нарушение на протокола.