— Това, че я харесваме, няма нищо общо с изпълнението или неизпълнението на заповедите на „Старфлийт“.
— Извинете, сър, но аз вярвам, че това определено има връзка — Спок повдигна слабата си ръка и постави пръст върху бузата си. Светлината от монитора на компютъра му придаде демонично изражение — блещукането промени бледожълтата му кожа в бледосиня, а веждите му засияха.
— Продължете, мистър Спок. Интересно ми е да чуя теорията ви.
— Това не е теория, по-точно е предположение. Не знаем нищо за планетата на Лорелей, така наречената Хайла. Знаем малко за културата й, само това, което тя ни откри. От титлата й „говорител“, трябва да заключим, че тя има определени способности в това отношение.
— Брилянтно — промърмори Маккой. — И заради това ли напуснах операционната?
Кърк не обърна внимание на коментара, изречен по-скоро шепнешком, а Спок, преди да продължи, само удостои доктора с един продължителен поглед.
— Тя е първокласен оратор, способен да въздейства на тези, които я слушат. Нейните пацифистични възгледи бяха изразени скоро, след като беше спасена. За нея това е правдоподобно и стараейки се да пропагандира тази философия, тя въздейства върху членовете на екипажа.
— Това не е ли малко пресилено? — Кърк се облегна назад и се вторачи в научния си офицер. — Приписвате й суперчовешки черти.
— Не суперчовешки, капитане, но определено чуждоземни черти. Доктор Маккой ще потвърди, че тя е оцеляла в космически кораб, в среда от смъртоносна радиация, много по-дълго, отколкото което и да е човешко същество или Вулкан би могло да издържи. Нейните данни са различни и докторът не е в състояние да обясни това.
— Тя добре понася нашата атмосфера и храната ни — запротестира Маккой. — Искате да я изкарате някакво странно изобретение на природата. Вземете предвид тогава и това, че тя няма видим слухов орган.
— Тихо, Боунс — Кърк хвърли такъв смразяващ поглед към доктора, че това малко охлади разгорещения Маккой. — Спок, имате ли някакво доказателство за тези твърдения? Ако това, което казвате, е вярно, значи Лорелей е много опасна.
— Физически не е опасна, сър. Но тя е обвързана с философия, която е скарана с курса, който ние следваме.
— Ние се опитваме да поддържаме мир, по дяволите! Защо всички се стремят към обратното?
— Гневът с нищо няма да ви помогне, а само ще замъгли съзнанието ви и не ще позволи да мислите логически — Кърк понечи да възрази, но размисли. Направи жест, с който подкани Спок да продължи. Вулканът леко наклони глава и обясни: — Тя има адекватна причина да вярва, че ние казваме едно, а ще направим друго. Нейната логика й подсказва, че е права; за да остане вярна на вярата си, тя използва този свой… талант… за да промени мнението на екипажа.
— Не вярвам, че тя притежава качествата и силите, които й приписвате, мистър Спок — капитан Кърк отново огледа лицата на своите офицери и стигна до заключение, че все пак трябва да се направи нещо, защото тук нищо няма да се случи. — Оповестявам открит дебат по този въпрос между Лорелей и посланик Зарв. Имам необходимото основание да вярвам, че посланикът ще отхвърли всички страхове, свързани с целта на нашата мисия. Погрижете се за организирането на дебата, мистър Спок.
Единственият отговор, който получи, беше лек спазъм, преминал по лицето на Вулкан. Това смути Кърк повече, отколкото ако Спок открито му беше възразил. Той стана и бързо напусна залата.
Беше на прав път. Беше уверен в това.
— Това не беше най-доброто решение, капитане. Бих желал да го бяхте обсъдили с мен, преди да оповестите дебата пред офицерите.
— Спок, нямате ли ми доверие?
— Сър, не ми липсва увереност в собствените способности, съмнявам се в способностите на другите. Все пак не е добре да се подхранват бунтовнически чувства на „Ентърпрайс“.
— Няма да се говори повече за бунт — каза рязко Кърк. — Когато се говори за нещо прекалено много, то става действителност.
— Това е суеверие и е нелогично. Аз ви предлагам факти.
Преди Кърк да отговори, в коридора се чу познат силен шум, който избухна в стаята, където техниците подготвяха видеовръзката, необходима за предаване на дебата във всички сектори на кораба.
— Кърк — изрева посланик Зарв, — защо трябва да дебатирам с едно изтощено дете? Какво изобщо целите с това?
— Посланик, никога в досегашната си практика положението на кораба ми не е било такова. Помислих си, че една неофициална дискусия върху нашата политика за мирната мисия до Емдън, заради която Федерацията е изпратила най-добрите си дипломати, ще бъде от полза. Лорелей вероятно няма да може да се защити срещу позиция, противоположна на нейната, нали?