— Разбира се, че не.
При този хитро проведен разговор, Доналд Лоритсън, който стоеше зад посланика теларит, се усмихна на Кърк. Мъжът очевидно оцени дипломатичността на капитана, който хитро накара Зарв да се съгласи на дебат с чужденката.
— Отлично! Лорелей ще бъде тук след малко и ще можем да започнем.
Зарв изсумтя, а после каза:
— Надявам се, че това няма да е загуба на време, Лоритсън. Ще мога да проверя някои от разсъжденията ни и да проследя реакцията. Очаква се екипажът на звезден кораб да реагира така, както ще реагират тези селяндури от Орион арм.
— Добър шанс да усъвършенствате своите театрални умения — съгласи се Лоритсън.
Мек Джокор влезе в стаята, застана под един от прожекторите, като се припичаше и се радваше на него така, както само едно растение, би могло да оцени светлината. Кърк си помисли, че фотосинтезата укрепва крайниците му.
Спок хвана капитана за ръката и го отведе в един ъгъл, като тихо му каза:
— Джим, все още има време да се спре тази необмислена среща. Ако Лорелей е такава, каквато си мисля, то тогава тя ще има…
— Лорелей! — извика Кърк, като се отдалечи от Спок. Дребната жена се понесе из стаята така, сякаш се пързаляше на ролкови кънки, а не вървеше. Всяко движение беше грациозно и добре координирано. — Решили сте да участвате в дискусията. Радвам се — капитанът се усмихна, но тя изглежда изобщо не се радваше.
— Капитане, това, което върша, не ми доставя удоволствие, но заради мира правя всичко, което съм длъжна.
— Ние всички правим каквото можем в името на мира в Галактиката.
— Какво е това? — тя посочи към триизмерните камери. — Нямаме такива неща на Хайла.
— Вашият триизмерен образ ще бъде предаван из целия кораб. Всички зали са оборудвани с приемници.
— И моят образ ще се покаже там, а също ще се чуе и гласът ми?
— Разбира се. Няма да се вижда само чудесното ви тяло.
— Капитане, толкова сте добър към мен! — Кърк почувства топли вълни да обливат тялото му. Тя дори не е хубава, заключи накрая той, но е привлекателна. Определено е привлекателна, а това включва интелект, грациозност, достойнство — всички неща, които в неуловимо симетрично количество се проявяват като красота. Повече красота на душата, реши Кърк, отколкото физическа красота.
— Нека свършваме с това — изрева Зарв. — Трябва да отделя още време, за да се подготвя, преди да пристигнем в системата Емдън, а и Кърк ми губи времето с тази ниска скорост.
— Започнете когато искате — нареди Кърк. — Посланик, искате ли да говорите пръв?
— Много добре.
Теларитът се промени до неузнаваемост. Сякаш стана друга, нова, непозната личност. Агресивността му изчезна веднага, когато холографската камера се включи. Зарв говореше решително, стегнато и убедително. Кърк се обърна към Спок с усмивка, като че ли искаше да му каже, че нещата невинаги имат логично обяснение, че доверието в другите понякога се възнаграждава.
Спок леко се наведе към капитана си и каза съвсем тихо, така че гласът му да не бъде уловен от микрофоните:
— Това е грешка. Всички на борда слушат в момента. Не трябва да позволявате на Лорелей да говори.
— Прекалено много се тревожите. Чуйте Зарв. Ненапразно е посланик. Езикът му сякаш гали думите. Той е убедителен. Дори не ви дразни фактът, че повече прилича на прасе, отколкото на човек.
— Външният му вид няма нищо общо с това, капитане.
Кърк сложи пръст на устните си, за да накара Спок да замълчи. Вулкан се почувства безпомощен. Кърк не искаше да слуша нищо друго, освен аргументите на Зарв за мисията до Емдън. Всички критики за мисията на „Ентърпрайс“ щяха да спрат. В края на десетминутното си изложение Зарв каза:
— Благодаря ви, че ми дадохте възможността да разкрия истината по този въпрос — после седна и Лорелей застана във фокуса на камерите.
— Вижте колко неефектно изглежда тя — каза Кърк. — Сравнете нейната техника с тази на Зарв. Теларитът е майстор дипломат. Истински майстор.
Кърк се облегна назад и зачака Лорелей да започне. Тя нямаше да има шанс, ако той след това накараше хората от екипажа му да гласуват. Зарв беше професионалист, а тя пред него беше просто едно обикновено момиче.