Говорителят на Хайла започна.
И Джеймз Кърк почувства силата на нейните думи, пъргавата точност, настойчивостта и емоционалността им. Тя го предразположи, подтикна го към върховете на екстаза, накара очите му да се насълзят, преобърна всичко в душата му и всичко това само чрез думи, изречени от нея. За първи път разбра какво възнамеряваха да направят жителите на Емдън. „Ентърпрайс“ беше една пионка, залог. Тя го убеди в това. Ромуланското нападение щеше да стане факт, ако „Ентърпрайс“ навлезеше в системата Емдън; Джурнамория нямаше друг шанс, освен да се съюзи с Империята на ромуланците.
— Капитане, веднага спрете това! — настоя Спок. — Тя ви въздейства. Дори аз усешам силата на думите й. А въздействието им върху екипажа е непредсказуемо.
— Но тя е права, Спок. Как може да сме били толкова заблудени? Чуйте! Тя ни отваря очите за истината — Кърк се наведе напред, като че ли това щеше да му помогне да осъзнае по-добре опасното положение, в което са се намирали. Пренебрегна протестите на Зарв. Доналд Лоритсън говореше нещо много бързо на посланика, по същия начин му отговаряше и Зарв. Мек Джокор стоеше мълчаливо настрани и, изглежда, най-много се наслаждаваше на светлината и топлината от прожекторите.
А Джеймз Т. Кърк слушаше, наистина слушаше за първи път толкова внимателно.
— Тя е права, Спок. Ние трябва…
Корабът се разтърси така, сякаш беше сграбчен в гигантски юмрук, който го раздруса. Секунди по-късно алармените сигнали спряха, но всички в стаята бяха оглушени от тях. Светлините примигнаха и се включи аварийното осветление.
Кърк скочи на крака и натисна бутона на интеркома.
— Скоти, докладвайте! Какво, по дяволите, стана?
— Сър — чу се разтрепераният глас на инженера, — загубихме едната магнитна бутилка. Трябва да изключа захранването, иначе ще избухнем. Сър, „Ентърпрайс“ е в смъртна опасност.
Глава пета
Капитански дневник, допълнение.
„Размерът на щетите на «Ентърпрайс» все още не е установен. Страхувам се, че те са големи, доста неприятни и опасни за всички на борда. Без двигатели капацитетът на транспортьора и субкосмическото ни радио са драстично ограничени, да не кажем изтощени. Докато има и други начини за алармиране на Звездна база 1 за нашето окаяно положение, предпочитам да направя усилие да завършим мисията си. Но това може да се окаже невъзможно. Ако наистина стане така, то ще бъде първата заповед, която не съм бил в състояние да изпълня. Но аз не възприемам лесно вероятността за провал.“
— Ще изискате радиационната картина, преди да влезете, капитане — каза Спок, като спря Джеймз Кърк точно пред вратата, която водеше към машинния сектор. Червените светлини просветнаха слабо, но пронизителният вой на сирената пищеше в ушите му. — В цялото пространство около двигателите се излъчват тежки гама и х-лъчи от експонираната антиматерия.
— Дайте ми костюм — нареди Кърк на един човек от екипажа, който минаваше наблизо. Мъжът първоначално се вцепени, но се подчини. Движеше се така, сякаш нямаше желание за нищо. Капитанът бързо облече предпазното облекло. Преди да натисне бутона, за да отвори вратата, водеща към радиационно опасното място, Спок беше облякъл подобен костюм. Заедно те влязоха в машинната зала.
Първото нещо, което почувства Кърк, бе, че е станал жертва на една голяма измама. Всичко изглеждаше нормално, докато не зърна екипа на Скоти, който трескаво работеше на пултовете за управление. Бяха облечени в радиационно устойчиви костюми, а на много от тях кондиционерите за въздух бяха пренапрегнати; стъклата на шлемовете им бяха замъглени от отделяната пот. Ако това не беше достатъчно доказателство, един поглед към радиационните броячи, които бяха закрепени над контролните плотове, можеше напълно да убеди Кърк, че положението не е нормално.
Цифровите данни бяха много високи, повече от всички, които беше виждал досега в експерименталните лаборатории на станциите.
— Нивото на радиация е само с няколко порядъка по-ниско от това, което се получава в центъра на работещ модул материя-антиматерия — каза Спок. — Без костюмите веднага щяхме да умрем.
— Къде е Скоти? Искам да говоря с него — Кърк и Спок заобиколиха усърдно работещите техници и откриха Монтгомъри Скот и Хийдър Макконъл да разрязват един панел и да подменят елементи в лабиринт от схеми елементи с такава вглъбеност, която уплаши Кърк. Скоти боготвореше апаратурата. Сега корабният майстор инженер късаше разхлабени връзки и отстраняваше електронни елементи, като че ли бяха някакъв боклук.