— Радиацията е разрушила функционалността им — обясни Смок. — Мистър Скот се опитва да стигне до помощните шунтиращи схеми. Необходимо е и двата двигателя изцяло да бъдат спрени, докато се определят повредите.
— Това е вярно, капитане — каза Макконъл, като за кратко отклони вниманието си от разрушителната дейност, която извършваше в лабиринта от сложни електронни схеми. — Командир Скот прави всичко, което е по силите му, но няма резултат.
— Хийдър, ръцете ти са по малки от моите. Опитай! — Скоти се отдръпна, а Хийдър застана на неговото място. В този момент инженерът забеляза Кърк и Спок. Поклати глава: — Може и да не се справим, капитане. Положението е много лошо.
— Докладвайте!
С глас, в който се долавяше преумора, Скоти каза:
— Магнитните бутилки не са повредени, както се опасявах, но на някои участъци стените им са изтънели до такава степен, че става изтичане на радиация в отделението и то разтопява схемите. Това е достатъчно, за да се задействат всички аларми. Работим по ограничаване на радиационните утечки и по пълното спиране на реакцията материя-антиматерия.
— Ако я спрете, ще е необходим док, за да я стартираме отново! — протестира Кърк. — На светлинни години сме от звездна база с подобни устройства. Това означава, че без скорост, по-голяма от една светлинна, ще заседнем.
— Ако не я спрем, ще направим само едно „ПУФ!“ — размаха ръце Скоти, като искаше образно да покаже, че „Ентърпрайс“ просто ще се превърне в един ослепителен актиниден пламък. — Но е възможно двигателите да бъдат стартирани отново.
— Технологията на Ротслер ли имате предвид? — попита Спок. — Това е само теория и тя никога не е била прилагана на практика, още повече по време на авария в открития космос.
— Какво представлява тази технология на Ротслер? — попита Кърк. — Ако Скоти спре двигателите, има ли възможност те отново да бъдат запалени след ремонта?
— Възможно е, но това изисква материална част, с която не разполагаме на борда. Необходимо е значително защитно поле, тъй като стартирането на двигателите по този метод изисква още по-голямо радиационно покриване. Двигателите трябва изцяло да бъдат обвити в защитно поле, трябва цялата или поне по-голямата част от радиацията да бъде обхваната, докато средата се загрее до точката на запалване. Това не е студен процес на запалване, а процес, характеризиран като топъл старт.
— Какъв трябва да е видът на щитовете? Всичко, с което разполагаме, са няколкосантиметрови оловни щитове и други видове екрани.
— Напълно незадоволително — заяви Спок.
— Да, капитане, Вулкан е нрав. Щитовете, от които се нуждаем, са с около дванадесет метра дебелина, от живак или олово. Нищо друго не ни задоволява.
— Дванадесет метра? — Кърк се обърна и погледна към вратата. От нея го деляха около десет крачки. Скоти изискваше нещо дебело, от олово или живак, по-голямо от това разстояние, а всеки от двигателите е дълъг повече от сто метра.
— Това е невъзможно.
— Да, страхувам се, че е невъзможно — каза тъжно шотландецът.
Кърк не искаше да се примири с вероятността, че те всички ще бъдат изолирани и безпомощни в огромния космос, на светлинни години от дома. Това, което никой не споменаваше, но всеки знаеше, беше, че тяхното субкосмическо радио се нуждае от захранване, за да работи. При спрени двигатели възможността им за комуникация значително намалява. Ако трябваше да се изпратят някакви съобщения, трябваше да се действа бързо. Корабът щеше да се носи напосоки месеци наред, преди помощта да пристигне — просто да спаси екипажа, а корабът да бъде изоставен.
— Няма да изоставя кораба си — каза решително Кърк. — И отказвам да повярвам, че мисията ни не може да бъде изпълнена.
Тези, които бяха наблизо, го чуха и се обърнаха към него със скептични погледи.
— Мистър Скот, продължете работата си. Направете всичко по силите си, след това искам подробен рапорт. Мистър Спок, направете подробен анализ на това, което ви е необходимо за технологията на Ротслер. А Сулу и Ухура да започнат старателно сканиране на близкото космическо пространство. Може да сме пропуснали нещо. Няма подробна карта за това пространство.
— Да, да, капитане — каза Спок. Вулкан се обърна и излезе от залата с широки, твърди крачки. Явно не се затрудняваше от обемистия антирадиационен костюм. Скоти отново се беше заел с работата си. Кърк се чувстваше сред море от нещастия, озъртайки се в привидно неразрушената машинна зала. Но той много добре осъзнаваше, че корабът му е напълно парализиран — може би завинаги — и че единствено компетентността на неговите офицери ги предпазва от това, да бъдат превърнати в супернагрети атоми, блуждаещи из космоса. Той се върна в командната зала, но тревогата му нарастваше.