— Последна проверка на схемите, сър. Искате ли да потвърдите? — Спок надникна в дисплея, където бяха показани числата, характеризиращи статуса на кораба.
— Продължете, мистър Спок — Кърк се облегна назад в командното кресло. Никога не го беше чувствал така твърдо и неудобно.
„Ентърпрайс“ беше заприличал на един безпомощен кораб. Скоти почти напълно беше спрял двигателите материя-антиматерия. Те работеха само с десетпроцентна мощност, осигурявана от авариен акумулатор. Това поддържаше животоосигурителните и няколко други системи, докато бъдат захранени импулсните двигатели с пълна мощност.
— Мощността се покачва — извика Чеков. — Импулсните двигатели на половин мощност, на три четвърти. Импулсните двигатели на пълна мощност. Сър, искате ли да се прехвърля на вътрешните системи сега?
— Направете го, мистър Чеков. Искам животоподдържащите системи да заработят с петдесет процентна ефективност. Спрете всички други, които не са от съществена важност. Мистър Спок, подгответе сонда със съобщение до звездната база. Искам пълни компютърни записи на това, което се случи.
— Сър, това не е възможно.
— Какво искате да кажете? — сондата имаше инерционна насоченост към най-близката звездна база. В случай на комуникационно затъмнение, голяма повреда, какъвто беше случаят, или необходимост от изпращане на малки материални образци, информационната сонда беше предпочитан начин.
— Всичките ни пет сонди са повредени.
— Това е невъзможно, Спок. Те са екранирани, защитени, но дяволите, те са грижливо предпазени. Какво е причинило повредата?
Спок вдигна поглед и каза:
— Може само да гадая за това, капитане. Изглежда, че е саботаж.
Кърк се отпусна в креслото, като обмисляше думите на Спок. Той никога не предполагаше, въпреки че се изразяваше така. Стотици, милиони най-различни дребни бита информация нахлуха в съзнанието му. Може би случаят никога няма да бъде разглеждан в съда, но Кърк вярваше, че това е саботаж, при положение, че Спок „предполагаше“. Помисли си, че това може да е извършено от Лорелей, но нещо веднага го накара свенливо да отхвърли това необосновано обвинение. Другите бяха завладени от речта й, че присъствието на „Ентърпрайс“ в системата Емдън ще причини война. Спирането на двигателите представляваше перфектна причина за непродължаване на мисията. Всеки, който бе чул речта на Лорелей, след като посланик Зарв беше свършил своята, можеше да бъде отговорен за повредата на информационните сонди. Така беше сигурно, че ще измине дълго време, преди Федерацията да изпрати други дипломати до системата Емдън.
Кърк дори не искаше и да си помисли, че аварията на двигателите също е била саботаж.
— Възможно ли е информационните сонди да бъдат поправени?
— Невъзможно е. Повредата е в задвижващия механизъм. Невъзможно е да достигнат скоростта на светлината, също както и „Ентърпрайс“.
— По дяволите, Спок, няма ли добри новини? Носим се из някакво непознато и отдалечено пространство само с импулсна мощност, не можем да се свържем със Звездна база 1, не можем да изпълним мисията си, няма начин да ремонтираме двигателите, тъй като не разполагаме с необходимите щитове. Никакви добри новини.
— Ъъ… капитане, улавям нещо — Сулу си играеше, но изведнъж удари по бутоните на клавиатурата и на монитора се появи неясна картина.
— Какво е това, мистър Сулу?
— Трябва да е система от планети. Слаба звезда, клас G. Скрита от облак прах.
— Изчисления от данните на мистър Сулу — проговори Спок. — Да, капитане. Искахте добри новини. Тези може да са такива. Системата, която мистър Сулу откри, се състои от шест планети — четири каменисти и два газови гиганта. Не е много сигурно, но има шанс една или повече от една да са обитаеми.
— Форми на живот?
— Не може точно да се прецени — дойде бързият отговор на Вулкан.
— Ухура — извика Кърк, — има ли някакви радиосигнали? Нещо, което можем да покажем на екрана?
— Нищо, сър.
— Колко сме отдалечени при максимална импулсна мощност, мистър Сулу?